|
Първо излизат двамата солисти - Стела Димитрова-Майсторова и Димо Димов. Сякаш почти безапелационно сядат и започват веднага да свирят - и двамата на едно пиано, една пиеса на Юлия Ценова. Едновременно. Без думи, без усмивки преди това... И само музика... но това е достатъчно. Те разказват много, борят се, преплитат гласове (ръце) в опит да се надприказват. Две произведения по-късно сцената е като че ли обсебена – от един път всичко почернява – мъже и жени в черни дрехи, държат инструментите си, целеустремени. И започват да свирят - сцената е обсебена, но не само тя - обсебено е цялото пространство, а музиката просто блика отвсякъде. Може би залата е малка, може би пространството е малко, а може би музиката е твърде голяма, за да се асимилира цялата... Това е ден четвърти, просто няма нужда от повече коментар...
Бележка на редактора: "Метаморфози за четири ръце" на Юлия Ценова, както и творбите на де Файя и Шнитке бяха изпълнени за пръв път в България. Юлия Ценова специално написва темата си за този концерт на Пролетния фестивал.
Повече снимки от концерта можете да откриете тук.
