Котаракът и черният нарцис

|
Има ли някой, който да не е чувал за книгите-игри и техният бум през 90-те години в България? Има ли дете, което тогава да не ги е чело/играло с трепет и да не е давало всичките си събирани от закуски стотинки, за да се потопи в поредното приключение, в поредния магичен свят? Има ли родител, който да не е бил врънкан да купи на детето си ОТНОВО книга-игра?
Отговорът е един - НЯМА.
Тази книга, скъпи читатели, е книга-игра. Книга-игра, която ми припомни детските години, когато нямаше компютри, интернет, джиесеми и прочее технологични иновации, когато ходихме да звъним на вратите на приятелите си, за да ги поканим на футбол, баскетбол или просто шляене навън. Времена, когато играехме аркадни игри с ръчки и копчета и четяхме книги-игри.
Приключението в тази книга ("Котаракът и черният нарцис" на Александър Торофиев), което ще дирижираш лично ти, скъпи читателю, е просто. Ти си Котарака - млад талантлив крадец в приказен фентъзи свят, комуто внезапно не е провървяло и е заловен по средата на поредната задача, свързана с професията му. Героят е изправен пред кофти избор - или да умре, или да приеме за изпълнение трудна и опасна мисия. Но стига съм говорил, а нека споделя впечатленията си от книгата:

+ При 184 страници, 261 епизода и прост дневник тази книга-игра е от литературния тип, любимите ми, които имат завръзка, сюжет, обаятелни образи и пр. Сиреч, това е повече книга, отколкото игра, защото имаше и други, които имаха купища епизоди, дълги-предълги дневници и при тях играта стоеше на дневен ред, а литературата изоставаше.
+ оформлението е на ниво - чудесна корица, добра визия, качествена хартия.
+ илюстрациите, тези така безценни за книгите-игри допълнения са на ниво и определено спомагат за по-пълноценно разгръщане на повествованието;
+ книгата е интересна и увлекателна, накрая се ядосваш, че всичко е свършило толкова бързо.
+ не е чак толкова лесна - има си доста места, където героят може да се раздели със живота си и трябва да се внимава.
+ накрая си има система за оценяване как си минал играта.
+ имаше и еротична сцена, о, да! Естествено, всичко внимателно цензурирано и загатнато разбира се, но присъстваше.
 
- още в заглавието ми се наби грешното членуване - котаракЪТ и черниЯТ.
- на две-три места имаше изпуснати думи - "бебе в майчини...", "толкова тихо, колкото..."
- понякога авторът се впуска в излишни описания и изброявания. Както и на места имената на местностите и героите някакси не пасват помежду си.

Въпреки дребните неуредици останах изключително доволен и зарадван от книгата, както и от факта, че на последната страница има реклама: започва нова серия книги-игри на доайените в жанра Ейдриън Уейн и Робърт Блонд, първата от която ще е "Асасините на Персия". Дали в България започват отново да се издават книги-игри? Старите им почитатели припомнят ли ги? Младите читатели проявяват ли интерес към тях? Ще станем ли свидетели на ако не главоломно, то поне частично завръщане на жанра? Може би отговорите на тези въпроси се крият на новосформираният, набиращ сила сайт за книги-игри - WWW.KNIGI-IGRI.NET, в чийто форум освен авторът на тази книга вече пишат и динозаври в жанра като Ейдриън Уейн, Джордж М. Джордж и Майкъл Майндкрайм.

Искрено пожелавам успех на автора с книгата и ще очаквам с нетърпение нейното продължение - а именно "Котаракът и Абаносовия Дракон". За който иска малко повече информация по темата - нека заповяда в сайта "Заветът на Крея".
 

Бранимир Събев



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *