Кралят на театралния метъл със зашеметяваща черна меса в зала “Христо Ботев”

|
Промоутърите от "Most of Evil" изпълниха обещанието си и на 18 май доведоха пълновластния и коронован господар на концептуалния хорър-метъл у нас, сбъдвайки мечтите на апологетите на мрака.
За съжаление българинът отново се прояви като несериозен фен, понеже едва 1200-1300 души уважиха един от най-влиятелните, колоритни и уникални творци в съвременната музика. Въпреки слабата посещаемост обаче, Кинг Дайъмънд даде всичко от себе си и изнесе един несравним театрално-музикален спектакъл, който едва ли ще бъде забравен скоро.
Концертът започна в 20:30, когато на сцената излязоха норвежците от "Грифин". Макар и с добро сценично присъствие, като откриваща банда те отнесоха всички негативи, свързани с лошото озвучаване, но потенциалът им е налице. Кавърът на рок-класиката Hell Bent For Leather на "Джудас Прийст", с която завършиха половинчасовия си сетлист, вдигна забележимо адреналина на публиката, която продължаваше да приижда в индийска нишка през двата входа на залата.
Само десетина минути след тях - нечувана за нашите географски ширини експедитивност - залата вече тръпнеше от гръмотевичните акорди на друга норвежка формация: пауър-квинтета "Тъндърболт". Фронтменът Тони Йохансен оправда високите очаквания, които всеки, чул дебюта на бандата, хранеше към него - изключителни вокали, перфектно балансиращи между кристалната чистота и титаничната мощ, подкрепени от раздвижено сценично поведение, напомнящо златните години на иконата Брус Дикинсън от "Айрън Мейдън". Убийствените Lidless Eye и Demons And Diamonds (която прозвуча като своеобразен поклон към Кинг Дайъмънд) доставиха невероятна наслада на познавачите и със сигурност пробудиха интереса на множество метални сърца към тази обещаваща група. Ще ги гледаме и на Monsters Of Rock във Варна.
В 21:45 залата притъмня, барабаните бяха демонтирани и платнищата, закриващи задната половина на сцената, разбулиха пред жадните очи на публиката зловещите очертания на семейна крипта, до която се извисяваше величественият дръм-сет на Мат Томпсън - ударника на Краля. Точно в 22:05 четири злокобни фигури, облечени с дълги роби, разгънаха ограда от железни пръти на края на сцената, след което там се появи и ковчег, където с бели букви пишеше "Абигейл" - демонична героиня на два студийни албума на Кинг Дайъмънд, за чиято роля и значение в творчеството му е по-добре да не говорим, ако не искаме да издаваме академична студия. В следващия миг самият Принц на мрака изникна сякаш изпод земята до ковчега, държащ в ръце бебешкото телце, където според либретото се вселява духът на Абигейл; той прониза детето с кинжала си и интрото Funeral експлодира в легендарната Arrival, повествуваща за пристигането на Джонатан и Мириам дьо Ла Фей в старинното им имение. Следващите няколко заглавия ни потопиха напълно в призрачната атмосфера на албумите Abigail и Abigail II - The Revenge: A Mansion in Darkness, The Family Ghost, The Black Horsemen, Spare This Life, A Mansion in Sorrow и Sorry Dear. Оградата неусетно бе премахната и изведнъж, без каквото и да е предизвестие, проечаха гениалните начални звуци на една от най-емблематичните песни не само за Кинг Дайъмънд, но и за метъла изобщо - христоматийната черна перла от втория албум на "Мърсифул Фейт" Come to the Sabbath. Солото на барабани, последвало този убиец, ни позволи да си поемем за малко дъх, преди да бъдем зашеметени от друг стокаратов диамант - Eye of the Witch от посветения на извращенията на инквизицията и процесите срещу вещици The Eye. Омайващо-чудовищната Sleepless Nights от Conspiracy продължи серията вечни класики, след което сцената се променни до неузнаваемост за парчето Blood to Walk - един от химните на последната студийна тава на датския вещер The Puppet Master. Трогателната мистична балада So Sad разбули и емоционалната страна на трагизма в сюжетите на Краля (и ни показа ангелогласната унгарка Ливия Зита, с която той дели вокалите си в диска), а Living Dead затвори кошмарната вселена на зловещия майстор на кукли от Будапеща и неописуемите му зверства. Welcome Home отново разтърси хронотопа и ни запрати в далечната 1988 година, а актрисата Jody Cachia се превъплъти с подобаваща доза гротеска в друг от вечните персонажи на Дайъмънд - страховитата Баба от неповторимия Them. След финалните й акорди в залата се спусна мрак и музикантите напуснаха сцената, за да се върнат за жадуван бис - The Invisible Guests (пак от Them), съкрушителната Halloween от първия албум на Краля след раздялата му с "Мърсифул Фейт" (преди която той представи всички участници в черната му литургия) и - след обтягаща нервите и очакванията продължителна пауза - чудовищната месомелачка от дебюта на "Мърсифул" Evil. Това ознаменува края на едно от най-впечатляващите музикални събития, случвали се някога на родна земя, а съвършените вокали, перфектното инструментално майсторство и незабравимото сценично шоу просто доказаха за пореден път, че диамантите са вечни.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *