Красивият дъбстеп на Фела

|
Не съм съвсем сигурна защо, но съвременната електронна музика винаги остава пренебрегната, когато се говори за музиката като изкуство - слагат я в кутията на някаква пост-всичко ъндърграунд култура, чиято идеология включва смахнат външен вид, асоциално поведение и употреба на незаконни вещества. Изненадващо и за мен обаче, оказа се, че странно облечените и леко чалнати хора понякога знаят какво да слушат.
Откровено се изсмях, когато чух словосъчетанието „интелигентен дъбстеп”. Интелигентен? Това не беше ли онази „музика”, която звучи като развалена звукова карта, а човек може да й се наслаждава само ако е в състояние на транс?
Да, обаче не съвсем. Не и ако си чувал Фела (Phaeleh).
Този мил британец, дошъл чак от Меката на електронната музика - Бристъл, имаше щастието да пуска пред българска публика на 28 януари в клуб Mixtape 5. И това ни се услади толкова, че ни се струваше нереално.
Не виждам смисъл в реденето на стилови дефиниции, когато трябва да се опише нечия музика, а и за Фела се твърди, че няма точна стилова ниша, в която той да се намести. По-важното е, че музиката му е емоционална - определят я като меланхолична, но самият той казва, че за него е много важно да може да изрази чувства чрез музиката, и че най-успешните му композиции са тези, в които е вложил най-много от своята емоция. Музиката му е плавна, лека, красива, от време на време сгромолясваща се от високо, както е по каноните на дъбстепа - първо бавна, после бърза, после пак бавна - като сърдечен пулс. Тя е по-мелодична от всеки електронен звук, който можете да си представите, нежна хармония от всевъзможни инструменти и вокали, подкрепена от елегантен, но стабилен бийт, който влиза с точно толкова сила, колкото е необходима - и някак всичко зазвучава вълшебно.
За мен музиката - когато действително е музика, а не просто случайно събран и набързо намятан в озвучителната система шум, какъвто дъбстепът обича понякога да бъде - е любов. А за любов, знаете, може да се пише много, но не е същото, като да я изживееш.
На Фела му е лесно да те накара да се извисиш, да пропътуваш хиляди километри, да се замислиш, да мечтаеш, може би дори да се разплачеш. А най-много му се удава да накара всички да танцуват и да се забавляват, особено когато ухилен ни казва „Наздраве!” от пулта с бира в ръка.
Така характерната за него меланхолия не можахме да я усетим - като повечето изпълнители, и той беше подбрал за живото си участие по-весели, ритмични и забавни композиции. Това, разбира се, изобщо не отне от качеството и уникалността на изпълненията му, а само разпалваше още повече възторга сред публиката.
Квинтесенцията на творчеството му се събира в репликата на негов фен: „Човече, музиката ти е много по-яка от наркотиците.”

Участието на Фела не би било толкова безапелационно чудесно, ако не бе подкрепено от също толкова силни изпълнители. След него на сцената се качи бийтбокс машината Скилър, който, най-простичко казано, беше изумителен. Изпълнението му беше напълно в духа на чутото досега - Скилър показа, че никакъв пулт не ти е нужен, за да правиш дъбстеп, а междувременно изпълни фрагменти от някои добре познати електронни парчета, на които публиката просто избухна. Тя вече беше качена достатъчно нависоко от Фела, Скилър просто се погрижи да не й позволи да слезе на земята.
 

 

 

 
След динамичното му и емоционално изпълнение пулта пое французинът Фон Ди (Von D), нахлупил слушалките върху каскета си. Неговият по-стегнат и обран сет ускори темпото, точно както се полага на късните часове на нощта. Публиката отговори с подобаващото парти настроение.
 

 

 
Цялата тази вълшебна вечер не би била реалност без чудесната работа на хората от Platform, които организираха и проведоха събитието почти идеално. Екипи от техни диджеи пускаха тандемно по двама на пулта (b2b) - преди появата на Фела това бяха WeeDesS & Soundwave и JamezBongg & Monk, а след участието на Фон Ди партито продължи с още от диджеите на Platform. Музика, която не просто е на ниво и очевидно е харесвана от гостите, но и доставя неимоверно удоволствие на тези, които я правят. А точно такава трябва да бъде всяка музика.

 

Десислава Гичева




Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *