Кръстю Лафазанов като министър-председател в „Да, господин премиер!“ в Сатирата

|
Когато през 80-те години на 20 в. по BBC се появят сериалите „Да, господин министър“ (1980-1984) и още по-успешният му наследник „Да, господин премиер“ (1986-1988), те биват определени като комедия, при все че изглеждат като притеснително правдоподобно ръководство от типа „Практическо изкуство за управление“. Приключенията на премиера Джим Хакър, хлъзгавия му помощник сър Хъмфри Апълби и личния секретар Бърнард Уоли са ярка сатира на провалите и безсилието на игрите на властта.

Телевизионното шоу приключва през 1988 г. и голяма част от държавната администрация във Великобритания въздъхва с облекчение, но неговите създатели – сър Антъни Джей и Джонатан Лин – просто гледат и чакат отстрани. През 2009 г., след 23-годишно прекъсване, двамата отново работят заедно и комедията „Да, господин премиер!” се превръща в едно от най-хитовите заглавия през 2010 г.

„Нищо в правителството наистина не се е променило. Напредъкът е сянка, а актуалността - илюзия. Единствената разлика е, че общественото мнение в момента е още по-песимистично. Скандалите около банковата катастрофа, големите разходи, разкриването на уютните връзки между партийни лидери и медийни организации, ни докараха до ниска избирателна активност и едва 13% доверие в политиците“ – споделя Джонатан Лин.

Всичко това може да е лошо за демокрацията, но е чудесно за „Да, господин премиер!“. Цинизмът и сарказмът са жизнената сила на шоуто и ако хората като цяло са разочаровани от ситуацията, авторите откриват добра почва за вдъхновение. Независимо от твърдението им, че няма съществени промени в „Уайтхол“, политическият пейзаж в новия „фарс за политика, секс и евро” „Да, господин премиер!“ е забележително различен: бушуваща криза в Еврозоната, спрял е икономическият растеж, надвиснала е опасност от неочакван секс-скандал, но най-вече – сър Хъмфри трябва да се справя с Клер Сатън – опасно съобразителния специален съветник на министър-председателя...

TT-180121-0089ДА, ГОСПОДИН ПРЕМИЕР!

от Антъни Джей и Джонатан Лин

превод - Даря Доганова, Борис Панкин

постановка – Борис Панкин

сценография – Петър Митев

участват: Кръстю Лафазанов, Мариан Бачев, Тони Минасян, Рада Кайрякова, Константин Икономов, Светослав Пеев

Снимки - Темелко Темелков

TT-180121-0085Сър Антъни Джей е роден на 20 април 1930 в актьорско семейство. Следва класическа и сравнителна филология в Кеймбридж. През 1955 започва работа в BBC като редактор, а след това и продуцент на редица публицистични предавания и токшоута. През 1964 напуска телевизията, за да стане писател и продуцент на свободна практика. Заедно с Джон Клийз през 1972 основава компанията Video Arts, специализирана в създаването на програми за обучение и бизнес-управление. По това време се запознава с Джонатан Лин, с когото се сприятеляват. През 80-те години двамата работят върху телевизионните поредици „Да, господин министър“ и „Да, господин премиер“. Сър Антъни Джей е сред редакторите на Оксфордския политически речник, пише анализаторски статии за вестници като „Дейли мейл“, „Телеграф“ и „Таймс“. Докладът му през 2008 за Центъра за политически изследвания "Как да спасим BBC" предизвика разгорещен дебат, като се застъпква за радикално намаляване на дейността и телевизионните канали на корпорацията. Автор е на книги за управление и бизнес практики като „Корпоративният човек“ (1971), „Домакински наръчник за защита на общността от бюрократичната агресия“ (1972), а „Мениджмънт и Макиавели“ (1987) е продадена в 250 000 копия по целия свят. Сър Антъни Джей е съсценарист на документална поредица за кралското фамилия и съавтор на кралица Елизабет II. През 1988 получава рицарско звание, а през 1993 е отличен за лични заслуги към кралското семейство.

Сър Антъни Джей почива на 21 август 2016.

Джонатан Лин е роден на 3 април 1943. През 1967 с отличие завършва право в Кембридж. В студентските си години се запалва по театъра и на 21 години започва да играе. Дебютира и с малки роли по телевизията. Номиниран е от Plays and Players Award за най-обещаващ млад актьор. В началото на 70-те години получава второстепенни роли в киното, а през 1973 дебютира като сценарист на комедийния трилър „Проектът Интерсайн“. В средата на 70-те Лин поставя като режисьор в различни лондонски театри. През 1976 излиза от печат първият му роман „Нужният човек“, който се превръща в бестселър. През 1977 Лин става художествен ръководител на Кембриджския театър, където 4 години работи като актьор, сценарист и режисьор в 20 постановки. През 80-те „Да, господин министър“ и „Да, господин премиер“ превръщат Джонатан Лин в национална знаменитост. Успехът на сериалите спомага да бъде поканен в Холивуд. Сред най-известните и касови негови филми като режисьор са „Монахини под прикритие“ (1990), „Братовчед ми Вини“ (1992, донесъл  „Оскар“ на Мариса Томей), „Изисканият джентълмен“ (1992), „Алчни хора“ (1994), „Сержант Билкок“ (1996), „Процес и грешка“ (1997), „Девет ярда“ (2000), „Борба за наследство“ (2003), „Дива мишена“ (2010).

Борис Панкин е роден на 16 юли 1961 в София. Завършва театрална режисура при проф. Гриша Островски в НАТФИЗ „Кр. Сарафов”. Специализира в Академия „Ернст Буш” в Берлин и в Националната театрална академия „Силвио Д’Амико” в Рим. Следва сценичен мениджмънт и работи като режисьор в Монреал. Има над 70 постановки в 17 български театри и БНР. Сред тях са „Рейс” и „Сако от велур” от Ст. Стратиев, „Тайното евангелие на Йоан” от Ст. Цанев, „Полковникът-птица” от Хр. Бойчев, „Тишина, моля!” от М. Фрейн, „Балтиморски валс” от П. Вогъл, мюзикълите „Коса”, „Ах, този джаз!”, „Любовни булеварди”, „Площад Синева“, „Оркестър без име”, „Човекът от Ла Манча“. В момента е Артистичен директор на Американския колеж в София и ръководи програмата по английска драма и мюзикъл.

По материали на Сатиричния театър



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *