|
Това е първа сценична реализация на пиесата "Къщата на Иван", отличена с националната награда за драматургия "Иван Радоев" през 2001 г. Премиерата във Враца беше на 13 ноември миналата година и е в програмата на Врачанския театър за целия сезон.
Една жена в един български град решава да превърне собствения си дом в музей на Вазов. Народният поет на път за Влашко през 1876 г. преспива в къщата и забравя някои свои вещи. Тези вещи са в основата на музейната експозиция. Цялото действие е поредица от посрещания на посетители, всеки път различни, при което и обясненията на Майката за експонатите също стават различни. Тук може би беше единствения недостатък на постановката - младите актьори, макар и очевидно талантливи, не бяха достатъчно различни при появяванията си на сцената. Но това е повече по вина на режисьора. И това наистина е единственото негативно, което мога да кажа за изпълнението. През цялото време публиката беше захласната от магнетичната игра на Йорданка Стефанова, изключителната артистичност на Димитър Мартинов и много добрата хореография на Албена Атанасова, накарала артистите да заживеят в пространството на танца.
С много ирония героите в пиесата обръщат историята в пародия и фарс. Смехът в залата беше почти постоянен, но и някак си тъжен на моменти, когато осъзнавахме уязвимостта на личния живот пред "голямата история".
Познавам отдавна текста на "Къщата на Иван", но тази сценична реализация го направи много по-богат и значим, много по-ценен. Тази пиеса определено заслужава да се види. За съжаление, билетите за следващото изпълнение в Народния театър са изчерпани, а програмата му за март е пълна, дано се намери място през следващите месеци. Но Враца не е толкова далеч, все пак... Гледайте "Къщата на Иван", заслужава си!
