Легенда за Маркус Милър

|
Мулти-инструменталист, но по-скоро басист. Джаз композитор, носител на "Грами", но по-скоро хамелеон на стиловете, Маркус Милър е емблематична фигура на музикалната шахматна дъска. Може би Офицер. Вече много години той разсича по диагонала границите между джаз, фънк, смуут R&B, блус и соул поп. Многообразни са сценичните одежди на музиката и талантите му, Маркус и до днес остава един от най-продуктивните и класни изпълнители на джаз сцената. Също и на "джаз" сцената.
Роден в семейство на музиканти в Бруклин, Ню Йорк и отгледан в Ямайка (тази в Куийнс, NY), Маркус от малък наднича в дълбокия кладенец на музиката и харесва отражението си вътре. От баща си, църковен органист, се научава да чете по ноти и да експериментира с аранжименти и акомпанименти на любимите си музикални теми.
Макар да владее прекрасно кларинета и бас кларинета, пианото, китарата и саксофона, бас-китарата е сечивото, с което Маркус издълбава името си в скалата на джаз музиката. След като прекарва много години в свирене с големите джаз и соул величия Грувър Уошингтън, Ърл Клу, Дейв Грузин, Роберта Флек, Боб Джеймс и се учи от най-добрите, пътят на Маркус се пресича с магистралата на най-големия луд диамант от гореспоменатия Джаз Ръшмор - Черния Магьосник Майлс Дейвис, неговият детски идол.
Музикалната дружба между двамата ще направи Маркус звезда и ще роди поредния завой в стила на Великия Майлс Дейвис - към хроматичния фънк и синтезаторните експерименти в почти диско-ритъма на 80-те години. Маркус печели доверието на Властелина и достойно място в ансамбловата фотография на "Семейството на Майлс" (напомняща снимката във фоайето на Оувърлук Хотел), където няма случайни хора.
Заедно те ще запишат емблематичните албуми "The man with the horn", "Star People" и хитовия "Tutu". Голяма част от парчетата са композирани и аранжирани от Маркус. "Хората ми казваха: "Ти разруши кариерата на Майлс, други ме хвалеха: "Ти го възроди". Не знаех на кой да вярвам." - спомня си басистът.
Помня първият път, в който аз самият чух Маркус Милър - купих си диск със саундрака на филма "Сиеста" на режисьорката Мери Ламбърт от 1987 година, записан от него и Майлс Дейвис (разбира се, издаден под името на Майлс). Маркус композира мек, електронен оркестър, който се разлива под солата на Тромпета и създава неповторима атмосфера. За мен и до днес този саундтрак остава най-добрата им творба.
Басът на Маркус Милър заслужава отделна ода. Според много фенове и критици той е част от "Светата троица джаз басисти", чиито умения надхвърлят далеч границите на стила и ги правят най-добрите в света. Но това е лично мнение. За милиони. Така де.
Та светата троица (да не се сърдят останалите басисти, ако четат) е съставена от Джако Пасториус, Стенли Кларк и Маркус Милър. Джако е вече покойник, жертва на жестоко и нелепо убийство, но влиянието му върху музиката изобщо, включително върху другите двама от троицата е неизмеримо.
Маркус Милър има огромна роля за въвеждането, развиването и популярността на "слапинг" техниката на свирене на бас. Силно доловимо в звученето на Маркус, въпреки неоспоримата и ярка оригиналност на техниките му, е влиянието на Джако Пасториус.
Често критикуван в имитация на Джако, Милър постепенно вплита неговата методология на "фретлес" баса в свое собствено звучене и продължава по свой начин делото на гения.
На 18 май претъпканата до пръсване зала 1 на НДК очакваше с трепет Големия Маркус и избухна в овации още с първата му поява на сцената. Групата му - съставена от Пуги Бел - барабани, Кийт Андерсън на саксофон, Боби Спаркс на клавири и миксинг, Грегоар Маре на хармоника създаде стена от безкомпромисен фънк звук, по "соул" чувствителен и по "суинг" палав. Тромпетистът Патчес Стюарт бе изправен пред нелеката и незавидна задача да влезе в огромни обувки, с която той се справи по блестящ начин. Чест му прави, че не се опитваше да маркира и покрива солата на Майлс в добре познатите композиции или да имитира неговия звук, а ни поднесе своят собствен прочит с изумителна техника и сякаш безкраен дъх, способен да поддържа едноминутни непрекъснати тонове с верижно дишане. Стюарт издуха фонтани чудесии през хорна си и бе възнаграден с многодецибелни овации.
Концертът бе пътешествие през музикалната галерия на Милър, обхващаща 30 годишната му кариера, короновано с неустоим кавър на "Come together" на Бийтълс. Маркус обикаляше сцената с танцова стъпка, и диктуваше ритъма и импровизациите с фантастичните си слапинг техники, като не пропускаше случай при всяко бас-соло да демонстрира звуковата версия на галопиращо стадо диви коне.
Дълго чаканият венец на това изключително шоу дойде на втория бис - популярната "Tutu". Под заразителния ритъм на най-големия си хит бендът разля цялото си инструментално майсторство, разтегляйки пиесата до 20 минути.
За пореден път многобройната българската публика посрещна достойно госта си, като не спря с овациите дори по време на изпълненията. Нашата публика си я бива. Сигурен съм, че и Маркус Милър споделя това мнение.
 

Бел. ред. - Целият концерт премина в тъмна зала, почти без осветление. Затова и на снимките ни са по-скоро силуети. Но качеството на музиката беше върховно.



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *