Литературни празници в Бургас

|
На 1 октомври по традиция в Бургас се откриха Есенни литературни празници. Тази година е тяхното 11-то издание.
Това, с което се отличават, е първо мястото на откриването им - пред паметника на емблематичния за Бургас поет Христо Фотев на една от алеите в Морската градина (откриването на самия паметник се състоя дни преди това, за да влезе в активите на досегашния кмет за предстоящите нови местни избори).
Второ, че откриването беше посветено на мъртвите поети на Бургас.
И трето, че никога не е имало по-беден афиш на литературните празници, за които общината не отделя нито средства, нито инициатива. В този смисъл поетите са вероятно най-ощетените от Община Бургас творци. Вероятно, защото не могат да се включат в предизборна кампания.
Стихове на мъртвите бургаски поети рецитираха актьорите Николай Стоименов и Полин Лалова. Имаше много хора - писатели, граждани, дори общинари, но не и кандидати за кметове.
Малко по-късно досегашният кмет Йоан Костадинов откри четвъртата си поред предизборна кампания в Летния театър в Морската градина. Столични артисти пяха в негова чест.
По същото време соченият за бъдещ приемник на делата му Ваклин Стойновски също толкова шумно отбеляза старта на своята първа предизборна кампания на мястото на непостроения още от него небостъргач в Морската градина.
Всичко това се случи в един и същи ден и на метри от паметника на онзи Христо Фотев, на когото приживе точно тази суета му беше противна. Но която сега беше буквално принуден да наблюдава.
Тъжно начало на Празниците на литературата в Бургас! Само няколко дни, след като в Пловдив хората чертаха звездна карта на града и избираха от десетките места с наистина празнични литературни и театрални прояви, които могат за една нощ да посетят - творческа еуфория на живите и заразените с изкуство и духовност, макар и за една нощ! За разлика от Бургас, където тъгата на творците ще продължи един месец...
Сигурна съм, че най-красноречиви са думите на писателката Керана Ангелова, казани при откриването на Есенните литературни празници в Бургас, единайсти поред, от самата нея и с голямо вълнение:
 
„Веднага след като приех предложението аз да напиша слово за началото на литературните празници, което да прочета пред паметника на Христо Фотев в Морската градина на Бургас, се разколебах.
Дадох си сметка, че каквото и да напиша в духа на празничност и приповдигнати мисли, ще бъде неискрено.
Чувството, което ме владее тези дни, съвсем не е приповдигнато.

Още един от нашите бургаски поети, Петьо Пейчев, преди броени дни замина в безвремието...
Освен това, не приемам някак си да видя Христо Фотев като паметник. Каменно и неподвижно ще е изображението, мислех си, от него ще лъха на нещо, което не познаваме, което няма как да познаваме в живия човек – колкото и артистизъм и добро владеене на занаята да е вложил в творението си скулпторът.
Великият Пушкин, чийто гранитен лик ще другарува през времето с този на бургаския лирик в алеята на морската ни градина, го е казал: „Я памятник воздиг себе нерукотворный!”

И без друго Христо не би приел да има каменни нозе, каменни ръце… каменен глас, каменно мълчание.
Не биха приели това за себе си, сигурна съм, и всички онези наши братя и сестри, изпълвали словесния пейзаж на този град до преди броени години.
Впрочем, без тях Бургас някак си обезлюдя, става ми все по-малък и несвой.
Никакви основания, види се, за празничност и честване на поезията нямах.
И когато се почувствах напълно разколебана дали да напиша въпросното слово, посегнах и свалих от рафта книгите на Христо. Надявах се от тях да получа знак как да събера куража си и своите думи и все пак да седна пред празния лист. Понякога да се сведеш над бялото на листа наистина е нужен кураж.
Отгърнах напосоки една от стихосбирките и първото, което прочетох, беше неговото посвещение. Останах потресена – когато беше ми го написал, той трябва да е бил вече приживе посветен в Словото, а аз бях твърде млада, за да вниквам, или просто бях забравила.
Но сега четях и препрочитах:
На Керана –
с обич – винаги
заедно в живота и
отвъд (в поезията!)
Христо Фотев
20 юни 1993 г.

Подчертано от ръката на Фотев: отвъд – в поезията!
Понякога съм го чувствала, но не съм го изричала. Не съм го узаконявала с думи.
Направи го за мен Христо. Макар и след толкова години, накара ме да прогледна в същността на Поезията, да отправя поглед към истинската планина Хеликон и да я провидя за миг неземна и недостъпна от това място на вселената.
До нея се стига единствено с въображение, което само понякога има силата и куража да наднича Отвъд – да открива процепите между времената и измеренията, да се приплъзва през тях и да открива. Да проглежда понякога в Светлината и да разпознава в нея многоцветието на Словото.
Вярвам, че откривателствата на поетите са значително по-важни от географските открития – единствено чистата небесна енергия, каквато е Словото, може да проникне в невидимото, да го освети с ярка светлина и тогава, който има очи, да види, който има думи, да изрече Новите Светове.
Това посвещение на Христо Фотев ми освети истината и за още нещо: че сега, когато повечето от бургаските поети са изцяло и абсолютно Отвъд – изцяло и абсолютно са в Поезията!
Слели са се със Словото, думите им най-сетне са се превърнали в Слово – същото онова, което подозираме, но което няма как да достигнем и с най-страстния си порив, и с най-силните си думи.

На нас, тукашните, не ни остава нищо друго, освен да внимаваме да не изпуснем полъха на вдъхновението, което с тънки невидими криле понякога раздвижва въздуха над челата ни – в мигове на особено чувство за принадлежност към нещо далечно и волно, и неизразимо, но толкова родно и близко на уморените ни от търсене души.
Когато Христо Фотев си беше в Бургас и отивах да го видя на „Милин камък” 1, най-често сме мълчали, всеки насаме със себе си. В такива мигове разбирах, че да се мълчи насаме с Христо Фотев, да те допусне той до своето мълчание, е като да споделиш най-съкровеното, самата си същност, вътрешния си словесен пейзаж – без думите, преди думите. Отвъд думите.
Сега зная: щастлива съм, че в Морската градина са направили този паметник – когато имаме нужда да помълчим и да се споделим, в този град вече има къде да отидем. Защото днес сме се събрали да превърнем тази алея в място за срещи с нашите приятели от вечността. Така, както живият Христо Фотев ни привличаше да се търсим и намираме в онази тясна стаичка на малката бургаска улица, която управниците ни отнеха, така оттук нататък неговият паметник може би ще бди над това място, за да бъде то дом под небето, дом на брега на морето за бездомните бургаски поети.

Пожелавам на всички добра среща с поезията на нашите колеги от вечността. Може би там също има една славна улица „Милин камък” 1 и те са на нея заедно всичките.
А за нас и с нас са техните думи и това е достатъчно основание, всъщност, за радост и празнуване.
Честит празник!
Честит празник, скъпи колеги и приятели! Нека да е празник!”
(Керана Ангелова, слово при откриване на Есенните литературни празници - Бургас 2007)
 


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *