Лорка на сцената на Народния театър

|
Възкресия Вихърова постави в Народния театър “Иван Вазов” пиесата на Федерико Гарсия Лорка “Домът на Бернарда Алба”.
Това е последната пиеса на автора, завършена няколко месеца преди смъртта му, и считана за един от шедьоврите в неговото творчество. Лорка продължава традицията на испанския поетичен театър на Лопе де Вега и Калдерон, но се откъсва от основното течение в един свой затворен свят, който дори неговите приятели трудно възприемат. Лорка никога не е определял театъра си като реалистичен – не случайно близки негови приятели са били сюрреалистите Дали и Бунюел. Пиесите му са по-скоро сън, мечтание и фантазия. Затова и до сега поставянето на пиеса на Лорка е голямо предизвикателство. Режисьорката сподели, че е работила в насоката да остави всяка от актрисите в изцяло женския състав на постановката да намери най-подходящия за нея изказ. Българският текст е минимално съкратен и представлява компилация от двата превода на пиесата, дело на Стефан Танев и на Тодор Нейков, които са доста различни един от друг. Тази нехомогенност от време на време проличава и не помага особено за по-доброто възприемане на драматургията. Възкресия Вихърова добави също, че е работила и под влиянието на небезизвестния филм на режисьора Франсоа Озон “Осем жени”.
Пиесата, за която авторът пише, че е по действителна история, има и по-широка, историческа основа. В злополучната 1936 година поетът прекрасно вижда накъде отива Испания, когато мнозина са настоявали за съхраняване на традициите, морала, нравствеността и реда на всяка цена. И тъй като мъжете заминават, поемайки към всевъзможни войни, жените остават единствените, които могат да се нагърбят с плащането на тази цена.
Лорка винаги се е отнасял към женските образи с особен трепет. Неговите героини са ярки и страстни натури, а мъжете край тях нямат особена роля, върху им падат присмехът или отвращението. Те са по-скоро фон, отколкото действащо лице, а от този фон в “Домът на Бернарда Алба” авторът решава да се откаже напълно. В дома е ден на траур – починал е бащата, единственият мъж в тази къща, обитавана от девет жени. За Бернарда и петте й дъщери според обичая предстоят осем години на пълно откъсване от света - докато трае жалейката те ще трябва да живеят затворени в селската си къща. Единственото им развлечение е приготовлението на чеиза на най-голямата дъщеря и наблюдението на живота, който тече навън, зад зарешетените прозорци. И в типичното за Лорка затворено пространство, натежало от непоносими летни горещини, се наслояват и нагнетяват завист, съперничество, недоизказани думи, неудовлетворени чувства и желания, страсти, потиснати емоции, жажда за свобода. В пиесата нито една героиня не е изтъкната като главна. Съдбата на всяка е различна и контрастира с другите, и всички те са общи в срива, в краха. Дори Бернарда Алба, сурово и непреклонно бдяща над този женски цвят, не може да се измъкне от потисничеството на нравите, които царят не толкова в самия дом, колкото навсякъде около него. Всяка от съдбите в пиесата е като една дума в общата песен на трагедията и промениш ли думата, изтриеш ли я от мястото й, и хармонията на мелодията ще се разпадне. Изпълнението на Цветана Манева в ролята на Бернарда е, както винаги, на изключително ниво. В черно-бялата палитра на драматургията на Лорка тя е една тъмна, здраво стъпила на земята фигура, на чиито рамене се крепи целият дом, от който има само два изхода – безумието и смъртта. И те са неподвластни на Бернарда, затова тя не може да владее безумната си майка и влюбената си дъщеря. Сякаш неин противовес и същевременно логично нейно продължение и първопричина е майка й – Мария Хосефа (в ролята Йорданка Кузманова). Тя е духът на дома, въплъщението на мечтата на всичките му обитатели за семейство и деца. Като изключим най-малката дъщеря, единствено тя в спектакъла се появява облечена в пъстри, пищни рокли, но мечтата вече отдавна е изкоренена – ненапразно приема образа на една побъркана старица. И тази участ сякаш очаква всички героини в пиесата, включително и самата Бернарда, но те не се разпознават в нейно лице и напълно в традицията на лъжи и притворства, наложени в дома, се смеят над нея и я заключват, не чуват как тя казва това, за което всички мълчат и в нейните объркани думи всъщност са изречени мечтите на петте сестри. Мария Хосефа не е просто една побъркана старица, тя е огледало, което показва какво очаква всяка от жените в този дом след двадесет или тридесет години.
А влюбената млада Адела (Ана Пападопулу) я очаква гибел. Вратите на дома, потънал в дългогодишен траур, здраво затворени за мъжете, са отворени само за смърт и лудост. Много силно изиграват ролите си Жорета Николова (Понсия) и Рени Врангова (Ангустиас). Скритите страсти под траурните черни дрехи се появяват издайнически като пъстро украшение или ярък цветен детайл в чудесните сценография и костюми на Зарко Узунов. Цялата пиеса е изградена върху скритото и явното, върху двойното действие. На показ е внимателно режисиран спектакъл, с особено ярките моменти на престорената печал при погребението, осемгодишния траур, срещите на Ангустиас с годеника й Пепе и накрая финалната реплика “Най-малката дъщеря на Бернарда Алба умря девствена”. Другото действие е хаотично, разхвърляно и импулсивно, изградено от тайната драма на героините, всяка скрита зад стените на стаите, потънали в мълчания и недомлъвки. То е всичко, което не бива да се види от “хората” – изгубената снимка на годеника, съперничеството между сестрите, любовта и безчестието на Адела, както и нейната смърт. Хореографията на Мила Искренова, която е способна многократно да засили и подчертае скритото, и се справя блестящо когато става дума за движението по сцената и своеобразния дуел с дългите бели маси, сякаш може да бъде още по-въздействаща, ако акцентира на по-емоционалните изразни средства на танц като фламенкото например. Без да се правят каквито и да било паралели с постановката в Театрална работилница “Сфумато”, която залага предимно на физическия театър, танцовите елементи, които използват актрисите, остават недостатъчно завършени и добре изпълнени, от което играта им само губи.
“Домът на Бернарда Алба” можете да гледате на Камерната сцена в Народен театър “Иван Вазов” на 29 ноември,6 и 8 декември.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *