Луис Карол, „На лов за Снарк“ – прочетете откъс

|
Корица на книгатаОт днес в книжарниците ви очаква една от най-необичайните стилистични провокации на издателство „Колибри“ – „нонсенс“ творбата „На лов за Снарк“ на легендарния Луис Карол. Книгата излиза с подкрепата на програма „Култура“ на Европейския съюз.

„На лов за Снарк“ (превод: Кристин Димитрова, 96 стр., цена 12 лв.) е едно прекрасно, абсурдно, дегизирано в стихове и илюстрации пътешествие, което ще разсмее децата и мъничко ще натъжи онези уж зрели възрастни хора, разпознали в него мъчните си опити да се справят с предизвикателствата на ежедневието. Авторът на тази кратка, но поучителна книга е убеден, че ако някой някога – а това е доста вероятно – го обвини, че пише безсмислици, основният му аргумент ще се основава върху следния стих: „А понякога бъркаха бушприта с руля.“

Книгата 

„На лов за Снарк“ (1876) е един от шедьоврите на Луис Карол - творбата излиза за пръв път на български език. В тази ексцентрична поема странен екипаж от осмина джентълмени, един бобър и един ботуш тръгват на лов за нечуван, но много страшен, подозрително вкусен и крайно коварен звяр. Безуспешните им старания ще разсмеят децата, но и ще натъжат възрастните, защото те ще разпознаят в тях неуместните си опити да се справят с големите си проблеми в живота. Поемата се счита за едно от върховите постижения на английския стихотворен „нонсенс“. 

Авторът 

Луис Карол (1832–1898) е прочутият по цял свят автор на „Алиса в страната на чудесата“ и „Алиса в огледалния свят“. Малцина обаче знаят, че той е преподавател по математика в Оксфорд, че е роден под името Чарлс Доджсън и че именно с това име е подписвал научните си трудове по геометрия, алгебра и логика. Поради леко заекване трудно е успявал да се представи с него. Първите си литературни стъпки прави в семейното списание „Миш-маш“, което издава от 1855 до 1862 г. За забавление на близките си.

Откъс от „На лов за Снарк“, Луис Карол

– ТЪКМО място за Снарк! – с жар Звънарят извика

и пое към брега с екипажа;

пръст грижовен в косата на всеки натика

и така го извлече до плажа.

 

– Тъкмо място за Снарк, ето, казах го дваж,

повторете го с мен солидарно!

Тъкмо място за Снарк! Трети път – за кураж.

Щом повторя го трижди, е вярно!

 

Екипажът строен бе: ще почнем с Ботуша,

с тях дошъл бе и майстор Шапкар,

Адвокат, ако казус възникне по суша,

и Посредник, за борсов пазар,

 

и Играч на билярд – виртуоз и спортсмен,

който вписваше точки в графички,

и Банкер – финансист, твърде скъпо платен, –

за да пази парите на всички.

 

Бяха взели и Бобър, уж дошъл да гребе,

пък греблото смени с плетиво;

но (Звънарят твърдеше) той спасявал ги бе

неведнъж от незнайно какво.

 

С тях вървеше и оня, известен с това, че

на тръгване всичко забрави:

часовник, чадър, капитал – до петаче,

че и денк с ловни дрехи остави.

 

Той четирсет и две пътни чанти поне

бе стъкмил, всяка с надпис на нея,

ала някак пропусна да ги спомене

и останаха всички на кея.

 

То за дрехите, карай, че той бе облечен

по-уместно за кучи студ зиме –

с пет палта наведнъж; ала в миг безчовечен

бе забравил и своето име.

 

И откликваше с „Тук съм“ на всяко „Здравей“,

всяко „Дай път“ и „Вярвай в науката“,

всяко „Как му се викаше“, всяко „Недей“,

но най-вече на „Дръж ми перуката“.

 

А пред разни умници с по-остри езици

той се ползваше с не едно име:

от любов го наричаха Дъбови-трици,

от омраза – Ела-че-ритни-ме.

 

– На вид хич го няма, в акъла – съвсем –

тъй твърдеше Звънарят любим, –

но е смел като лъв, а тук други не щем,

щом сме тръгнали Снарк да ловим!

 

Той се смее с хиени и шегите солени

им връща с бърз мах на брадичката;

веднъж мечка държа този смел джентълмен и

є вдъхна кураж на горкичката.

 

Той бил нявга Пекар, ала късно призна го:

майсторял само сватбени сладки.

От това на Звънаря не му стана драго –

ни сметана на борда, ни ядки.

 

С тях дойде и един причудлив господин,

който беше ужасен тъпак,

но за Снарк все мълвеше и Звънарят отсече:

– Да го вземем на борда все пак.

 

Той призна, че Месар е – след седмица плаване, –

но единствено с Бобри работи...

Тук Звънарят, смутен от това споменаване,

изпоти се и взе да ломоти:

 

– Ама вижте какво, Бобър само един

с нас пътува на кораба, да,

но е питомен той, услужлив, крайно фин

и другар мой в добро и в беда.

 

Ала Бобърът чу ги – тези думи и други

ясни знаци за мрачна съдба.

Зарида, че при всичките свои заслуги

е заплашен от удар в гърба.

 

Настоя, че Месарят ще трябва да плава

в свой отделен плавателен съд.

Но Звънарят го спря: – Невъзможно! Не става!

Не така ни диктува планът.

 

Управлявам аз кораб, командвам звънец

и в прав курс ги удържам едва:

та ще питам тук нашия бобър ищец

като как да се справя с по два?

 

Мигом Бобърът хукна да търси, горкият,

кинжалоупорна наметка,

на Пекаря му хрумна пък да му открият

застрахователна сметка.

 

И Банкерът предложи – на лизинг макар –

двоен застрахователен план:

една кредитна полица за щети при пожар

с допълнителна – при ураган.

 

Ала все пак, след този нерадостен ден,

при среща с Месаря натясно

извръщаше Бобърът поглед смутен

и зашепваше нещо неясно.

 

 

По материали на ИК "Колибри" 



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *