Любими руски песни в албума “Ешелон”

|
На 16 март в Бургас беше представен новият албум на Жеко Стоянов (художник и бард) “Ешелон”...
 
Албумът с любими руски песни е записан през март и април 2005 г. в бургаското студио “Горещ пясък” от звукозаписната компания “Стефкос мюзик”. Изпълненията на вокал и китара са на Жеко Стоянов – Строганов и Йордан Динев – Данко. Аранжиментите, музикални инструменти и смесване е направил известният музикант Руслан Карагьозов.
Дискът започва с компилацията “русские блатные” – песни из руските кръчми преди революцията. Там се събират крадци, мошеници и бандити – някои са дошли да се напият, други – да се сбият, а трети – да чуят новини от подземния свят. В кръчмите са и красавиците Маруся, Роза, Рая... Тук е и Вася – “елегантен като лорд, колата – марка Форд”. В песните се разказва за пивниците на ул.”Дерибасовская”, за “Большой каретный” – булевардът, по който препускат каретите, но от там и започват всички беди. Бедите започват и от “товарищ Сталин” – тънка ирония под перото на неизвестен руски затворник. Познавачите на езика ще усетят играта на думи, особено в последния стих – обещание за стомана на глава от населението и чугун в душите на хората. Естественото продължение са две песни за влаковете – “Постой, паровоз” и “Ешелон”. В тях оживява пътуването по етапите към Колима и трудовите лагери в Сибир. Но какво биха били “русские блатные” без Одеските банди и Мурка (“Мурка в коженной тужурке”).
Събрани в едно тези песни са превъзходно изпълнени от двамата певци. Техните гласове се редуват, допълват се в израза и текста, понякога звучат в дует. Музикалните изпълнения, пианото, хармониката и цигулката на Руслан Карагьозов и добрия подбор на песните правят тази компилация да звучи като едно цялостно и завършено произведение.
В диска следват прекрасните и малко тъжни “Охота на уток”, “Берега, берега” и “Зимний вечер”. Тече реката на живота между два бряга – там, където някога всичко се е случвало за първи път – любовта, цъфналите незабравки и момичетата ухаещи на див мед. Нищо, че сега живеем небрежно, “както дойде”. Всичко това обезателно някога ще се повтори, ще се върне. И пак по ресниците на любимата ще блестят снежинките като сребро, а “Москва золотоглавая” отново ще се изпълни с тракащите токчета на поруменели от студа гимназистки. Каква носталгия, какъв прекрасен поетичен изказ! И безнадеждност. Пеят емигрантите за балове, красавици, влюбени юнкери, валсове и шампанско и си обещават, че където и да са по света никога няма да забравят руските вечери. Плаче пехотният поручик и от безсилие сам къса пагоните си...
Йордан Динев изпълнява на професионално ниво “Ваше благородие” и “Поручик Голицын”. Мекият му, леко дрезгав глас и перфектното му произношение са в хармония с чудесния музикален съпровод. Жеко Стоянов е усъвършенствал значително техниката си на пеене, което особено се проявява в трудния за изпълнение романс “Как упоительны в России вечера”.
В последната част на диска са събрани “лучшие фронтовые” – малко позабравени песни за войната, незаслужено покрити от праха на историческата безпаметност. Залюлени от махалото на пълното отрицание, някак бързо забравихме “откъде започва Родината”, започнахме да мислим небрежно за ценните мигове от живота, забравихме за любимите, които бършат сълзи над детското креватче. Необходимо ни е някой да ни напомни за тези обикновени човешки вълнения и двамата певци го правят с успех.
За Жеко Стоянов това е четвърти албум с руски песни, бих казал, най-добрия в кариерата му на певец. Музикалните му фрази са изчистени, гласът звучи уверено и ясно. Първият албум на Йордан Динев вече е библиографска рядкост. Неговите изпълнения тук са искрени и истински. Талантът му е безспорен и може би в любовта му към песните за лагери, затворници и емигранти и в гласа му има частица ог гласа на неговия баща – имал такава нерадостна съдба. Аранжиментите, смесванията и музикалните изпълнения на Руслан Карагьозов биха били чест за всяко европейско студио.
В ръцете ни е един диск, един музикален продукт професионално и с любов направен в Бургас. Албумът “Ешелон” е музиката, която всеки любител на руската песен и култура, всеки меломан е длъжен да има във фонотеката си.
 

Любомир Калудов, Словото



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *