Любчо Георгиевски: Книгата ме направи това, което съм

|

Интервю на писателя и издателя Георги Гроздев с македонския писател Любчо Георгиевски, проведено в Созопол на 8 септември 2007 г., след премиерата на документалната книга “С лице към истината” (Изд. Балкани).


 
Като обръщате поглед назад виждате ли какво е била за вас македонската и българската книга?
В моето ранно детство си спомням татко ми, седнал в градината, чете книга. Той беше човекът в Делчево, който беше прочел най-много книги, беше директор на библиотеката и се казваше Томе. Нашата къща се славеше с най-интересните книги в малкото градче. Тая любов към книгата се предаде и към мене и по-нататък продължихме заедно с него да четем в тази градина, той на една страна, а аз на друга страна.
По-нататък в студентските години си спомням как в университетската библиотека в Скопие имах едно резервирано място, където стоях по цял ден и четях книги. Любовта към книгата, четенето, мисля, направи човек от мене. Добър или лош, не мога да кажа, защото още не ми е свършил живота. Във всеки случай, книгата е това, което ме създаде.
 
А кога открихте българската книга и как стана това?
Мога да кажа, че българската книга е открих много късно, може би през студентските години и това бяха някои от забранените книги, които все пак ги носеха в Университетската библиотека, както и онези книги, които си набавях от приятели. Това бяха исторически и документални книги, а не художествена литература. И до ден днешен не познавам българската художествена литература – от една страна, преводите бяха много редки, когато имах повече време за четене, а от друга - директното четене на български създава някои проблеми за нас, които не сме учили книжовен български език, а това отнема понякога удоволствието от четенето.
 
Кои са книгите, които са ви дали най-много, от които сте взели най-много?
Много е неблагодарно да се класират книги на хубави и по-хубави. Мога по-лесно да ви кажа, кои са лоши книги. Например - “Кодът на Да Винчи”, чудя се как могат хората да се въодушевяват от такава книга, както и последните книги на конвейер от Куелю. От тези, които харесвам, ще спомена – творчеството на Достоевски, Маркес, Умберто Еко. Има много писатели и книги, които са ми близки до сърцето и не е честно да изключвам едни за сметка на други.
 
Каква е съдбата на изящната словесност сега и каква би могла да бъде в близките или по-далечни години?
Виждаме днес, че книгата е под натиска на другите медии, на киното, телевизията, интернет. Вярвам обаче, че книгата е особен феномен, който нито една друга медия не ще може да замести. Въображението, фантазията, която дава книгата, никой друг не е в състояние да създаде. Не можем да искаме сто на сто от населението да чете книги, но все пак винаги има четящи, будни малцинства. И благодарение на тях книгата ще остане жива.
Искам да кажа и друго - книгата е под агресия и на самата книга. Като си припомня колко книги са натрапвани с реклами, с много пропаганда и повечето от тях идват от Америка. Ако погледнем сериозно съдържанието на тези книги, ще видим, че цялата суматоха е за увеличаване продажбите на някой евтин криминален роман или продукт на масовата литература и култура. Комерсиалната литература създава допълнителен проблем пред стойностната книга. В последната година прочетох 5-6 такива книги и останах разочарован от интелектуалното подценяване на читателя от страна и на авторите, и на издателите, въпреки големите рекламни обещания, подплатени с доста пари за медийна кампания.
 
Кои са признаците на културната криза в Македония, ако мислите, че има такава?
Културната криза в Македония е част от културната криза в целия свят. Не знам доколко тази криза е предизвикана директно от глобализацията. Обикновено глобализацията носи много ползи в други области на обществото. В областта на културата и по-специално на книгата смятам, че глобализацията усложнява нещата. Вярвам, че истинските стойности повторно ще се върнат, а онова, което е само резултат на рекламата и парите ще изчезне постепенно. Въпреки всичко и днес има стойностни автори и стойностни творби, колкото и трудно да се създават и отглеждат сега.
 
Как си представяте Македония в края на 21 век?
Този въпрос съвпада с един мои песимистични анализи и коментари, които наскоро публикувах. Македония сигурно има перспектива, но мисля че тази перспектива може да бъде и много песимистична. Първо на първо, перспективата я виждам като път към Европейския съюз - ако бъдем приети, то ще бъде тежък период, свързан с изпълняване на много високи изисквания към нас като общество. Втория фактор за нашата перспектива е агресивният албански национализъм към Македония. Ако македонците искат държавата им да съществува и да живеят в собствена държава, по-скоро трябва да се разграничат от албанците. За жалост мултикултуризма се провали и насила хубост да правите - не върви!
 
С какви ценности и загуби се отличават изминалите 100 години?
Двадесети век бе за света кървав век. Това беше най-кървавият век и за Македония. Тези 100 години бяха години на делби, убийства, кръвопролития, на трагедии. Да се надяваме, че 21 век ще е по-добър, но засега няма много основания за оптимизъм.
 
Оптимист ли сте или песимист за съдбата на Балканите?
Балканите ще устоят. Не може тук да има черна дупка. Сега Балканите са разделени – имате една светла страна – това са Гърция, България, Румъния. И една тъмна страна – Западните Балкани, в които е и Македония. Добре е Балканите да се движат заедно. Политическата ситуация сега ни е разделила, едните са на бързата полоса, а другите – на по-бавната. Македония е на бавната полоса. Опасявам се, че разделението ще доведе отново до кризисни и трагични ситуации.
 
С коя своя особеност или недостатък можете да се пошегувате публично? Имате ли чувство за ирония и самоирония?
Когато ме питат кой е един от моите най-големи резултати като лидер на ВМРО – ДМПНЕ – казвам: един от моите най-големи успехи е, че бях инкубатор на лидери. Именно, около 13 човека, които бяха в ръководството на ВМРО - ДПМНЕ по-късно станаха председатели на партии, та дори и на правителства. Амбицията на хората е огромна. Изглежда имам много сила и енергия и заразявам и другите.
 
Между една торба злато и една вечна книга какво бихте избрал сега и преди 30 години, за да сравним ще има ли разлика?
Това наистина е голям въпрос пред всеки човек с интелектуални амбиции, с големи фантазии и предначертания. Ако преди 20 години ми отправяхте този въпрос, веднага щях да ви отговоря – книгата! Дал съм много доказателства за това в моята биография. Ако днес ми поставяте този въпрос – сериозно ще размисля.
 
Има ли книги, които са нещо като ваша лична антология, няколко книги, към които се връщате непрекъснато през годините?
Да речем – “Престъпление и наказание”, “Братя Карамазови”, “Сидхарта”, “Алхимикът”, “Сто години самота”, “Майстора и Маргарита”...
 
Като участник в “Балканска Библиотека” какво ви е мнението за тази издателска поредица и за инициативата на издателство “Балкани”?
Във всичките балкански държави съм срещал много хора, които говорят за това колко е полезно и хубаво жителите на Балканите да се познават, да общуват, да се по-близки и диалогични помежду си. Искам обаче да бъда откровен и да кажа, че твърде малко практически примери съм видял, в които хората не само да говорят, но и действително да правят нещо в тази посока.
В този смисъл “Балканска Библиотека” не е само израз на желание и амбиция, но и на конкретни дела. Издаваните автори не се срещат с българската публика само чрез страниците на книгите им, преведени на български, но очевидно тук, в издателство “Балкани”, се осъществяват по-широки творчески контакти с тях. Имам пред вид и премиерата на поетичната ми книга “Град” в София в театър “Сълза и смях” и втората премиера на документална книга “С лице към истината” по време на културните празници “Аполония” в Созопол.
Добре е този дух на толерантност, диалог и взаимно откривателство в полето на литературата да се пренесе и в другите държави и култури. Наистина не съм забелязал досега някъде другаде да се обръща внимание по толкова специален начин на балканската книга и на балканската литература, както това прави издателство “Балкани” толкова години. Не е лесно, но сте длъжни да продължите!
 

Книгите на Любчо Георгиевски можете да закупите от издателство Балкани.



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *