Майк Стърн изпълни с живот и смисъл представите за джаз и импровизация

|

Майк Стърн представи пред българската публика най-новия си проект "Big Neighbourhood" в зала 1 на НДК вчера, 17 май. Концертът му с Ришар Бона, Дейв Уекъл и Боб Малах бе част от шестия фестивал Джаzz+.



Излишно е да представяме Майк Стърн. Дори само споменаването на някои от имената, с които е работил - Били Кобъм, Майлс Дейвис, Джако Пасториус - е достатъчно, за да може незапознатият с творчеството му да придобие представа за класата на джаз музиканта.



Публиката, изпълнила зала 1 на НДК обаче, като цяло бе запозната - можем да употребим думичката "ценители". С уговорката, че не минахме без изхвърляния в ръкоплясканията - неприятно преживяване, толкова често случващо се напоследък по концерти. За отбелязване е, че по-рядко се случва в зала "България", отколкото в зала 1, но няма как, Майк Стърн е от калибъра поне на последната.



Любимата думичка на много пишещи и с претенции да разбират от изкуство, е "случване". Концерт, изложба, постановка - напоследък всичко се случва и измита предишния лауреат "състоя се". За съжаление истинско случване наблюдаваме далеч не така често, колкото използваме думичката. Ала с чиста съвест мога да я употребя за това, на което бяхме свидетели снощи. На 17 май се случи един прекрасен концерт. И едно малко чудо - всичко беше като приказка, която след края си те оставя малко по-различен, малко по-чувствителен за вълшебните вибрации на вселената, които малцината посветени изливат в музика, може би малко по-добър? Малко по-щастлив със сигурност.



Всичко в този концерт бе вълшебно и в същото време - близко и сърдечно. Чиста музика, но не далечна като математиката на звездите, а спонтанна, искрена, топла. Магията на общуването без думи, протичащо като ток по струните на китарата, кожата на барабаните, извивката на сакса. Изумителният вокал на Ришар Бона, съществуващ като живото доказателство на онова древно твърдение, че човешкият глас е най-съвършеният инструмент. Не липсваха и шеговити закачки, и музикални намигвания - към Пърпъл, към Майлс - което особено радва слушателя и го кара да се чувства специално поглезен. Да добавим и дългото раздаване на автографи след концерта и можем да обобщим, че това бе едно наистина великолепно и великолепно истинско изживяване.





Гергана Стойчева



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *