Малкият зелен бог на агонията

Корица на книгатаОще щом разбрах, че от „Бард” ще издават сборник разкази на ужаса от западни автори си казах – това е само за мен, задължително трябва да се прочете. Оригиналното заглавие на книгата е “A Book of Horrors” и неин съставител е Стивън Джоунс, известен британски редактор и съставител. Българското издание е кръстено на първия разказ в сборник, чийто автор е Стивън Кинг.


Какво мисля за разказите в сборника:

1. Малкият зелен бог на агонията – Стивън Кинг: маестро Кинг няма нужда от представяне и реклама. Чудесен разказ, вдъхновение за който явно е била ужасната катастрофа, в която писателят едва оцелява. Препоръчвам.

2. Прахан, стомана и кремък – Кейтлин Р. Киърнан: нелоша история, напомни ми доста епизоди от „Американски богове” на Геймън, бива.

3. Призраци със зъби – Питър Краудър: горе-долу. В този, както и в някои други разкази в сборника забелязах, че сякаш различните им автори ги пишат по един и същи калъп: блудкаво начало, що-годе добър финал и помежду това абсурдни диалози, будещи у читателя съмнение за съдържанието на „тавана” на героите: има ли въобще там нещо друго освен прах и паяжини и ако има, дали не е безнадеждно разхвърляно?

4. Дъщерята на майстора на ковчези – Анджела Слатър: отначало си помислих да не е намигване към едноименния разказ на Пушкин, но не е. Имаме една майсторка на ковчези, влюбена в дъщерята на покойника и… Останах доволен, определено, надявам се да прочета и други творби от австралийската писателка, която освен талант притежава и чудесно име за хорър-автор.

5. Корени и прочее – Брайън Ходж: същото като в разказ номер 3. Тук поне хепиендът успя да замаже положението.

6. Кажи ми, че ще те видя отново – Денис Етчисън: като в предния разказ, но без ефекта на хепиенда.

7. Музиката на Бенке Карлсон, Убиеца – Йон Айвиде Линдквист: най-добрият разказ в сборника! Шведската машина ми отвя главата и разпиля останалите автори като празни кибритени кутийки. Наглед изтъркан сюжет – съпругата на един мъж умира и той и синчето му напускат града. Отиват в друго населено място, бащата почва работа, ала къщата, в която са се нанесли, крие страшна тайна… Не, прочетете, няма да съжалявате.

8. Грешен отговор – Рамзи Камбъл: много се надявах на този разказ, много. Все пак, Рамзи Камбъл е един от 20-те топ-хорър автора на всички времена. Не останах обаче впечатлен – разведен мъж, маниак на тема филми, работещ в киното, и една игра. Звучи добре на първи прочит, но не е реализирана като хората, още повече финалът сме го виждали достатъчно и на други места.

9. Алиса в пластмасовия свят – Робърт Шиърман: откровено не ми хареса. Дементна история за средностатистическо американско семейство, чиито съседи се изнасят и идват нови. Съседите обаче не са съвсем хора и някак напомнят старите съседи. Особено финалът изглеждаше, че е писан от човек на халюциногени.

10. Мъжът в канавката – Лайза Татъл: не е кой знае какво или пък нещо, което не сме чели, но не оставя неприятен привкус в устата след четене.

11. Детска задача – Реджи Оливър: стра-хот-но! Разказ, сякаш писан от старите класици на жанра: По, М.Р.Джеймс, Стокър. Родителите на малкия Джордж отиват да живеят в Индия и са принудени да оставят осемгодишния си син на неговия чичо: сприхавият, стар Огъстъс, богат, болнав собственик на обширно имение. Загадки, страх, призраци, преплетени по чудесен начин – аплодисменти!

12. Нещо мрачно и печално – Майкъл Маршал Смит: хм. Добро. Усеща се нещичко и от Кинг, и от мрачните частици на Геймън, особено когато накрая не ти казва или показва за какво става дума, а само ти дава леки подмятания, за да си изградиш сам образа в себе си.

13. Близо до Зенор – Елизабет Хенд: започна леко клиширано и завърши с отворен край, но като цяло беше добра историйка за писателя, който пише уж фентъзи за деца, ала със солиден хорър елемент. Три момиченца фенки на книгите му решават да му отидат на гости, но дали това е добра идея? Все пак, авторът ще бъде съден на педофилия след някоя и друга година.

14. Последни думи – Ричард Крисчън Матесън: най-кратката творба в сборника, но за сметка на това напълно излишна. Синът на автора на „Аз съм легенда” може и да е известен сценарист и продуцент, но това подобие на есе просто няма място тук.

Финалното ми заключение е, че сборника е добър, макар че очаквах повече. Учудващо за самия мен, жените-авторки в сборника се представиха достойно, което не може да се каже за всичките мъже. Има няколко добри разказа, както и няколко много силни, но има и откровен пълнеж. Както може би във всеки сборник разкази, впрочем.

Бранимир Събев



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *