|

Така навред по света, където се озове или спре, моята мисъл среща верни и смълчани мостове като израз на вечното и вечно ненаситното човешко желание да свърже, да примири и спои всичко, което се появи пред дъха му, пред очите и краката му, за да няма деление, ненавист и раздяла. Защото всичко е преминаване, мост, чиито краища се губят в безкрайността и в сравнение с този мост всички земни мостове са само детски играчки, бледи символи. А цялата ни надежда е там, отвъд.
Иво Андрич
Турският културен център в Бургас Реджеб Кюпчу организира в петък вечер (27 февруари) в Художествената галерия среща с творчеството на изявения поет, журналист, преводач (превел е Никола Вапцаров на турски) и общественик Сабри Алагьоз.
Той е роден през 1937 г. в с. Хисар, община Крумовград. На срещата присъстваха представители на писателската общост в Бургас, гости от Турция, родственици на бургаския поет Реджеб Кюпчу.
Представени бяха и двете списания, които Алигьоз ръководи Кайнак (Извор) и Етнодиалог. Тяхната основна цел е чрез културата да се въздейства на интеграционните процеси по пътя към изграждане на гражданско общество.
Мюмюн Тахир есеист и публицист, главен експерт в Министерство на културата представи творчеството на Сабри Алагьоз. Самият той е автор на книгите Славеят на Родопите, Стряха с много гнезда, Тревожен оптимизъм, Ататюрк в България.
Румяна Емануилиду
65-то стъпало
Когато се запознахме, Сабри Алагьоз беше на 45. Сега е на 65. Тогава работеше във в. Йени ъшък (Нова светлина) и аз като студент му носех материали, които, за моя радост, често виждаха бял свят. Трудолюбив, упорит, всеотдаен, непримирим към несправедливостите такъв видях тогава Сабри Алагьоз. Такъв е и понастоящем.
Роден е на 6 юни 1937 г. в с. Хисар, община Крумовград. Учи в турското педагогическо училище в Кърджали, след което последователно завършва турска филология и право в СУ Св. Климент Охридски. От 1961 г. е на работа като журналист във в. Йени ъшък. През периода 1965-1971 г. е в Българското национално радио - в предаванията за турското население. В края на 70-те години учителства в Източните Родопи и Герлово. През учебната 1992/1993 г. започва да преподава турски език и турска литература и фолклор, както и като самостоятелен предмет Турските творци в България в Учителския институт в Кърджали. Преподавал е Устройство и управление на ислямските институции и Конституционно право в Ислямския институт в Турция. Повече от три години е изпълнителен директор и редактор на сп. Юмит. Председател е на Турския културен център 21 век и главен редактор на сп. Кайнак. През 2002 и 2003 г. със съдействието на Американския културен център в София от името на Турския културен център се осъществяват целогодишни телевизионни предавания по ТВ Ден под названието Белият гълъб. Понастоящем е председател и на Обществения съвет на етническите малцинства в България. Последователно е заместник-главен редактор, а след това и директор на сп. Етнодиалог, издание на ОСЕМБ.
Поет, журналист, литературен критик, преводач, изследовател, общественик… Разностранна личност е Сабри Алагьоз, личност, която винаги живее с пулса на времето. Поетът не бива да закъснява никога със своята дума, стих, отклик на събитията. Той може да закъснява за работа, за лекции, но не и да закъснява, изпълнявайки своя писателски поетичен дълг. Сабри Алагьоз никога не е закъснявал да напише това, което е трябвало да напише. Да закъснееш да напишеш своето стихотворение, публицистика, есе, документалистика, означава никога да не ги напишеш.
Да, действително Сабри Алагьоз е многостранна личност. Трудно е да се каже кои направления са водещи в неговата дейност. Впрочем те взаимно се допълват. Той не закъсня да каже своето мнение, да го изрази гласно чрез перото, гласа и дейността си.
Първото си стихотворение Сабри Алагьоз публикува през 1952 година във в. Родопска борба. Като студент сътрудничи на вестниците Софийски университет, Пулс, Студентска трибуна. Освен като турналист се изявява и като критик, и като преводач. Много негови авторски и преводни творби намират място в различни антологии.
Като журналист и общественик нерядко е влизал в полемика с всички онези, които нарушават правата на малцинствата, както и изобщо правата на човека. Позовавайки се на сериозни източници, той оборва теориите на много мними учени.
През 1995 г. издателство Гювен Доверие в София отпечатва първата му стихосбирка на турски език Между два гроба. Стихотворението, носещо това заглавие, поетът посвещава на баща си, който умира през 1974 г. в България и на майка си, която склопява очи в Турция през 1994 г. Цялата стихосбирка е метафора на живота на турското население в България, което в продължение на много години живееше между два гроба.
Втората му стихосбирка Вглъбените ми очи излезе през 1997 г. В нея виждаме поетът Сабри Алагьоз като нежен лирик, който майсторски разкрива любовните трепети в младите души. За него любовта е вселена, тя няма възраст, без нея няма живот.
Ако поезията има закони, то първият и главен закон е Законът за пулсацията, казва Любомир Левчев. Това е закон на повторяемостта, закон на ритъма. Поезията е пулсираща реч и може би това е главното и основното определение за нея. Поетичната форма навярно може без всичко друго, освен без ритъм.
Ако поезията беше една стриптизьорка, която хвърля всичко от себе си дрехи, украшения, предразсъдъци, тя ще остане накрая само с един ритъм. Може би затова ритъмът е толкова красив колкото едно красиво женско тяло, обяснява Левчев. Всичко това го има в поезията на Сабри Алагьоз.
Сабри Алагьоз има няколко книги, готови за печат. Той е превел на турски език стиховете на Никола Вапцаров и Морското вълче на Майн Рид. Негови преводи са включени в Антология на българския разказ и Антология на българската поезия. Той е редактор и преводач на сборника Стамболийски и Ататюрк за българо-турските отношения.
Най-новата му стихосбирка Кандилата на сърцето ми излиза през 2003 година. Основната идея в нея е привързаността и любовта към родината и родния край Родопите, Делиормана, река Дунав и крайдунавските градове Русе, Видин и Никопол. В неговото творчество се забелязва един истински сърдечен диалог между поета и читателите, осъществява се един непосредствен контакт.
Сабри Алагьоз продължава да работи като главен редактор на сп. Кайнак (Извор) - издание, което се радва на голяма популярност сред читателите. В списанието намират място статии, свързани с историята, културата, литературата и изкуството. Като автори главният редактор привлича както утвърдени, така и млади творци.
Той поддържа дружески връзки с творци от всички етнически групи в България. Едно уникално явление в областта на поезията е подготвената от Собри Алагьоз антология под названието Поетичен Венец на турски език. Тя включва стихотворения от представителите на всички етнически общности в България. Антологията е дадена за печат.
В процес на издаване са още две книги, третиращи н. тар. възродителен процес. Едната от книгите е на български език и е със заглавие Когато умираха надеждите.
Сабри Алагьоз е участник в редица международни литературни четения и тържества в Турция, Кипър, Босна и Херцеговина. Участва в симпозиуми в България и чужбина със свои оригинални изследвания, посветени на миналото и настоящето на турското малцинство в България. Негови творби намират място във вестници, списания и антологии в Турция, Румъния, Косово, Азербайджан, Израел и др. Има преведени стихотворения на английски и корейски език.
Автор: Мюмюн Тахир публицист, главен експерт в Министерство на културата дирекция Регионална културна политика