Малцинствата на Балканите – мост към разбирателството

|
За културна интеграция на малцинствата призоваха творци на поетична среща в Бургас
 

„Така навред по света, където се озове или спре, моята мисъл среща верни и смълчани мостове като израз на вечното и вечно ненаситното човешко желание да свърже, да примири и спои всичко, което се появи пред дъха му, пред очите и краката му, за да няма деление, ненавист и раздяла. Защото всичко е преминаване, мост, чиито краища се губят в безкрайността и в сравнение с този мост всички земни мостове са само детски играчки, бледи символи. А цялата ни надежда е там, отвъд.“
     Иво Андрич


 
Турският културен център в Бургас „Реджеб Кюпчу“ организира в петък вечер (27 февруари) в Художествената галерия среща с творчеството на изявения поет, журналист, преводач (превел е Никола Вапцаров на турски) и общественик Сабри Алагьоз.
Той е роден през 1937 г. в с. Хисар, община Крумовград. На срещата присъстваха представители на писателската общост в Бургас, гости от Турция, родственици на бургаския поет Реджеб Кюпчу.
Представени бяха и двете списания, които Алигьоз ръководи — „Кайнак“ (“Извор“) и „Етнодиалог“. Тяхната основна цел е чрез културата да се въздейства на интеграционните процеси по пътя към изграждане на гражданско общество.
Мюмюн Тахир — есеист и публицист, главен експерт в Министерство на културата представи творчеството на Сабри Алагьоз. Самият той е автор на книгите „Славеят на Родопите“, „Стряха с много гнезда“, „Тревожен оптимизъм“, „Ататюрк в България“.
 

Румяна Емануилиду


 

65-то стъпало


Когато се запознахме, Сабри Алагьоз беше на 45. Сега е на 65. Тогава работеше във в. „Йени ъшък“ (“Нова светлина“) и аз като студент му носех материали, които, за моя радост, често виждаха бял свят. Трудолюбив, упорит, всеотдаен, непримирим към несправедливостите — такъв видях тогава Сабри Алагьоз. Такъв е и понастоящем.
Роден е на 6 юни 1937 г. в с. Хисар, община Крумовград. Учи в турското педагогическо училище в Кърджали, след което последователно завършва турска филология и право в СУ „Св. Климент Охридски“. От 1961 г. е на работа като журналист във в. „Йени ъшък“. През периода 1965-1971 г. е в Българското национално радио - в предаванията за турското население. В края на 70-те години учителства в Източните Родопи и Герлово. През учебната 1992/1993 г. започва да преподава турски език и турска литература и фолклор, както и като самостоятелен предмет „Турските творци в България“ в Учителския институт в Кърджали. Преподавал е „Устройство и управление на ислямските институции“ и „Конституционно право“ в Ислямския институт в Турция. Повече от три години е изпълнителен директор и редактор на сп. „Юмит“. Председател е на Турския културен център „21 век“ и главен редактор на сп. „Кайнак“. През 2002 и 2003 г. със съдействието на Американския културен център в София от името на Турския културен център се осъществяват целогодишни телевизионни предавания по ТВ „Ден“ под названието „Белият гълъб“. Понастоящем е председател и на Обществения съвет на етническите малцинства в България. Последователно е заместник-главен редактор, а след това и директор на сп. „Етнодиалог“, издание на ОСЕМБ.
Поет, журналист, литературен критик, преводач, изследовател, общественик… Разностранна личност е Сабри Алагьоз, личност, която винаги живее с пулса на времето. Поетът не бива да закъснява никога със своята дума, стих, отклик на събитията. Той може да закъснява за работа, за лекции, но не и да закъснява, изпълнявайки своя писателски поетичен дълг. Сабри Алагьоз никога не е закъснявал да напише това, което е трябвало да напише. Да закъснееш да напишеш своето стихотворение, публицистика, есе, документалистика, означава никога да не ги напишеш.
Да, действително Сабри Алагьоз е многостранна личност. Трудно е да се каже кои направления са водещи в неговата дейност. Впрочем те взаимно се допълват. Той не закъсня да каже своето мнение, да го изрази гласно чрез перото, гласа и дейността си.
Първото си стихотворение Сабри Алагьоз публикува през 1952 година във в. „Родопска борба“. Като студент сътрудничи на вестниците „Софийски университет“, „Пулс“, „Студентска трибуна“. Освен като турналист се изявява и като критик, и като преводач. Много негови авторски и преводни творби намират място в различни антологии.
Като журналист и общественик нерядко е влизал в полемика с всички онези, които нарушават правата на малцинствата, както и изобщо правата на човека. Позовавайки се на сериозни източници, той оборва теориите на много мними учени.
През 1995 г. издателство „Гювен — Доверие“ в София отпечатва първата му стихосбирка на турски език „Между два гроба“. Стихотворението, носещо това заглавие, поетът посвещава на баща си, който умира през 1974 г. в България и на майка си, която склопява очи в Турция през 1994 г. Цялата стихосбирка е метафора на живота на турското население в България, което в продължение на много години живееше „между два гроба“.
Втората му стихосбирка — „Вглъбените ми очи“ излезе през 1997 г. В нея виждаме поетът Сабри Алагьоз като нежен лирик, който майсторски разкрива любовните трепети в младите души. За него любовта е вселена, тя няма възраст, без нея няма живот.
Ако поезията има закони, то първият и главен закон е Законът за пулсацията, казва Любомир Левчев. Това е закон на повторяемостта, закон на ритъма. Поезията е пулсираща реч и може би това е главното и основното определение за нея. Поетичната форма навярно може без всичко друго, освен без ритъм.
Ако поезията беше една стриптизьорка, която хвърля всичко от себе си — дрехи, украшения, предразсъдъци, тя ще остане накрая само с един ритъм. Може би затова ритъмът е толкова красив — колкото едно красиво женско тяло, обяснява Левчев. Всичко това го има в поезията на Сабри Алагьоз.
Сабри Алагьоз има няколко книги, готови за печат. Той е превел на турски език стиховете на Никола Вапцаров и „Морското вълче“ на Майн Рид. Негови преводи са включени в Антология на българския разказ и Антология на българската поезия. Той е редактор и преводач на сборника „Стамболийски и Ататюрк за българо-турските отношения“.
Най-новата му стихосбирка „Кандилата на сърцето ми“ излиза през 2003 година. Основната идея в нея е привързаността и любовта към родината и родния край — Родопите, Делиормана, река Дунав и крайдунавските градове Русе, Видин и Никопол. В неговото творчество се забелязва един истински сърдечен диалог между поета и читателите, осъществява се един непосредствен контакт.
Сабри Алагьоз продължава да работи като главен редактор на сп. „Кайнак“ (“Извор“) - издание, което се радва на голяма популярност сред читателите. В списанието намират място статии, свързани с историята, културата, литературата и изкуството. Като автори главният редактор привлича както утвърдени, така и млади творци.
Той поддържа дружески връзки с творци от всички етнически групи в България. Едно уникално явление в областта на поезията е подготвената от Собри Алагьоз антология под названието „Поетичен Венец“ на турски език. Тя включва стихотворения от представителите на всички етнически общности в България. Антологията е дадена за печат.
В процес на издаване са още две книги, третиращи н. тар. „възродителен процес“. Едната от книгите е на български език и е със заглавие „Когато умираха надеждите“.
Сабри Алагьоз е участник в редица международни литературни четения и тържества в Турция, Кипър, Босна и Херцеговина. Участва в симпозиуми в България и чужбина със свои оригинални изследвания, посветени на миналото и настоящето на турското малцинство в България. Негови творби намират място във вестници, списания и антологии в Турция, Румъния, Косово, Азербайджан, Израел и др. Има преведени стихотворения на английски и корейски език.
 

Автор: Мюмюн Тахир — публицист, главен експерт в Министерство на културата — дирекция „Регионална културна политика“


 


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *