Маргарита Дупаринова: В Созопол се чувствам у дома

|
Понякога ще идвам във съня ти
Като нечакан и далечен гост.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
Вратите не залоствай.
 
Ще влезна тихо, кротко ще приседна,
Ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам,
ще те целуна и ще си отида.
 
Стиховете на Вапцаров огласят двора в една созополска къща в ранния следобед на 13-и септември. Цветята в градината са притихнали, клоните на дърветата са застинали и слънцето едва се усмихва и озарява побелелите коси на една жена. “Прощално” звучи така истинско от устата на актрисата Маргарита Дупаринова, сякаш изрича думите за него – Апостол Карамитев, нейният съпруг и талантлив актьор, напуснал преди години тази грешна земя.
Звездата на Народния театър “Иван Вазов” с лекота рецитира Вапцаров, притворила очи, от които сълзите бавно се стичат надолу. Паметта й е като на дете, току що наизустило първите думи в живота си. А словата, изречени от нея, така нажежават въздуха. “Тук се чуствам у дома. Това е едно притегателно място”, нарежда думите Маргарита Дупаринова. Тя току що се е завърнала от първата си разходка до морето в Созопол и първото съприкосновение с морето в края на това лято. От години прекарва по десетина дни в творческата база на Народния театър “Иван Вазов” в стария Созопол. “Желанието ми е да мога да отида до плажа, да поплувам. Плувам от 9-годишна. Да срещна приятели, Йорго и съпругата му. Всеки един ден е празничен за тези, които сме останали. Благодарна съм на всяка секунда, че мога да се радвам на тези цветя в градината”, разказва Маргарита Дупаринова.
Косите й, вече с цвета на зимата, бавно съхнат, докато тя се връща назад в годините към своята младост и срещата с Апостол Карамитев. “Сприятелихме се на репетиция. Стефан Сърчаджиев поставеше пиесата на Лопе де Вега “Фуенте Овехуна”. Аз играех Лауренсия. Последният в групата беше Апостол. Който и да го е видял, дали беше мъж или жена, или дете, когато сме били на почивка, в Бургас, хората са се обръщали и казвали: Апостол Карамитев. Той беше необикновено притегателна за доброто личност. Аз друг човек не познавам. Никога за мене хората не са се спирали, мене никога не са ме забелязвали, но не съм ревнувала”, признава актрисата. Тя така увлекателно разказва за живота си с родения в Бургас Апостол Карамитев, че ти се струва, че той ей сега ще влезе, ще прекрачи прага на созополската къща и ще се усмихне като героя си в “Любимец 13”. “Апостол винаги е бързал да се прибере вкъщи, да донесе нещо на децата. Никога не е казвал: Хайде оставете ме сега, много съм уморен. Нашата професия беше много уморителна. Апостол беше много зает, но винаги се отнасяше с децата с необикновена отговорност. Не съм имала баща. Била съм на 2 годинки, когато съм загубила баща си – д-р Спас Дупаринов, бивш министър на правосъдието. Но вярвам, че и моят баща би бил светец като Апостол”, споделя Маргарита Дупаринова.
И днес тя продължава да е благодарна на съдбата, че е имала възможността “да дишам един въздух с него”. “В нашата професия винаги има малка част от това човешко качество: Аз да бъда. Не съм имала предложения да се снимам в киното. Не съм се сърдила. Била съм благодарна”, признава Маргарита Дупаринова и се връща назад към своето детство, към първите си стъпки в театъра, към семейството си и децата си. После бавно се надига, подпирайки се на ръката на поетесата Мария Шандуркова, която от години я следва неотклонно и изчезва зад дебелите порти на къщата оставила след себе си мисли за размисъл за живота и пътя…
 

С. С.



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *