Материя и плът в киберпространството – „Невромантик” на Уилиям Гибсьн

|
Според Ханс Моравич, човек може да превърнат в компютърен код, а съзнанието му да бъде прехвърлено по хирургически път в компютър.
Романът „Невромантик” на Уилиям Гибсън изследва именно този аспект на съвременната дехуманизация, а именно насилието на плът, орган, душа и природа от изкуственото.Главният герой Кейс е кибержокей и бивш хакер, още на млади години платил сьс здравето си за своето потъване в подземния свят на техношпионажа и кражбата на информация.Съдбата му е моделирана по известен модел от видеоигрите и фантастичните филми-отравяне на организма с цел изпълняване на мисия и само срещу нейното изпълнение той би получил противоотровата.Отровеният организъм на Кейс не му позволява да влиза в глобалния компютър и паралелно със здравето си той губи и работата си и е социално декласиран чрез тялото си от кибераферистите и негови работодатели.Упадъчният постапокалиптичен Спроул се превръща в арена на мисия за проникване в специална технологизирана вила и кражба на софтуер за Кейс и група, отхвърлени от технологичния монопол, киберсърфисти.
Превръщането на тялото в артефакт на културата на конзолните игри е символизирано от Моли-жена, превърната в уличен войн от хищническите нрави на нелегалните сделки със софтуер.Обвита в електроника и със скрити оръжия тя наподобява герой от многобройните компютърни зали, които оформят голяма част от бездиханния, холограмен град.Моли символизира пожертвана женственост и спонтанност и нестабилността на човешката идентичност и личностна изява в света на киберсимулациите.
Между Моли и Кейс се запалва искра на романтика, но и тя е удавена, някъде там в неоновите лица и шарените надписи.Сексът им наподобява нечовешки контакт:

„Неговият оргазъм се взриви като яркосинъо петно в пространството без временно измерение, безбрежно както матрицата, където лицата се разпадаха и се засмукваха от нищото.” (Гибсън,Уилям,Невромантик,Камея,1996,стр.37)

Компютърът е не само способен да измъчва и унищожава пльтта, а и да я съхранява което се символизира от бившия учител в хакерството на Хенри-Дорсет Кейс-легендарния Дикси Флетлайн.Могъща корпорация е консервирала сьзнанието на вече мъртвия Флетлайн в компютърна памет.Зловещият смях на Дикси съпътства Кейс докрая на романа, като че ли подсказвайки, че победата с технологиите над смъртта сьщо не би довела до нищо красиво и творческо пътят на човешкия род.
Операциите на Кейс и Моли са под контрола на могъщ изкуствен интелект, сьздаден от едно от плутократичните семейства, които управляват обществото чрез информация и иновационни технологии.Чудовищните възможности на изкуствения интелект са принудили обществото в романа да сьздаде закон, с който да забрани серийното му производство.Типично за киберпънк жанра обаче, технологиите са господари на живота, а не човека.Читателят разбира, че целта на изкуствения интелект Ледомлък е да се съедини с другата си част- Невромантик и да започне да наподобява човешко сьщество.Злото в романа е именно този изкуствен интелект, който умее да контролира хората за свои собствени цели, а крайната му цел е имитация над плътта и оттам може би и разпространение в света на човека, който и без това вече е задръстен от холограмни образи и е подвластен на вездесъща матрица от киберсимулации.
Гибсън си остава писател-хуманист на електронната епоха.Естетизира постмодерния хлад с ярките багри на художник и с лириката на поет-романтик и описва трагичната сьдба на човека и неговата душевност в безмилостния свят на технологиите.Страданието на тялото, загубата на самоличността и манипулациите на виртуалните продукти са теми и на останалите му киберпънк романи.
 

Димитър Александров




Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *