Машините Депеш Мод навестиха нашата вселена с „The Delta Machine Tour”

|
Мислех си, че повече няма да ми се налага да ходя на стадион „Локомотив”, но когато Депеш Мод (Depeche Mode) идват за концерт, мястото е без значение, а присъствието – задължително. Стадионните групи – успяващи да напълнят без проблем такова съоръжение, макар и този път публиката да не стигна шеметните 40 000+, а да се задържа някъде около 30 000 – нито са толкова много, нито се увеличават. А „стадионността” им не е случайна – преживяването да си пуснеш диск у дома с албум на Депеш Мод и това да си на техен концерт, са две съвсем различни величини.

Настоящото турне, започнало съвсем наскоро, представя “Delta Machine” - албум с различен облик и атмосфера, особено сравнен с „Playing the Angel”,  когато имахме възможност за пръв път да се докоснем до групата на живо по време на турнето „Touring the Angel”, отново режисирано от великия Антон Корбейн. Новият албум е приет по-резервирано и съответно присъствието на толкова много песни от него в сетлиста за сметка на отпадането на някои „големи хитове” може би не допадна особено на една част от феновете. Несъмнено обаче групата направи пореден силен концерт (което не е новина, а – ще се повторя – нещо задължително), с визия, изцяло подчинена на новия албум – от набора лампи високо над сцената, изписващи DM, през меланхоличните кадри – клипове до геометричните форми от светлини в триъгълниците на ръбатата гръцка буква делта и извисеното “M”.

Снимка © Metal Katehizis (www.katehizis.com)

За въздействието от продължилото над два часа музикално и визуално пиршество може да се спори – някой ще каже, че повече му е харесало през 2006-а (и аз ще го подкрепя), друг ще плува в екстаза от снощното преживяване, кълнейки се, че е много по-добро от предишното. Личното изживяване е необхватно, затова категоричен коментар не може да има, а и е немислимо пълно единодушие в реакциите при група, която говори на толкова лични нива, че у всеки резонират най-различни душевни честоти и ако наистина съществуваше такова нещо като душевен спектрометър, над стадиона щяха да греят най-пищните дъги във вселената, обхващащи спектър от няколко измерения и блещукащи и в непознати цветове, родени сякаш в съзнанието на избухваща свръхнова.

Самият концерт създава такова усещане – избухваща звезда. От началото, поставено с „Welcome to My World”, е ясно, че звукът ще е кристален. Публиката още се опитва да влезе на стадиона (колко ще е хубаво това място да престане да се използва за концерти, поне докато не му направят нормални входове, до които не е нужно да се гази в кал и непрогледна тъмница), в голямата си част пропуснала и подгряващите от F.O.X., лично избрани от Депеш Мод за съпорт в началото на турнето им. Следва още една нова песен – „Angel”, после няма милост – „Walking in My Shoes”, „Precious”, „Black Celebration”, „Policy of Truth”. Още неопомнили се от изпълнението на „Black Celebration”, която не е присъствала от над десет години в концертен сет на групата, идва безмилостната „Barrel of a Gun”, която кара хиляди от присъстващите да се разпадат на атомчета и отново да се събират, преживявайки поредица нирвани и катарзиси. Дейв Гахан в чудесна форма (както вече споменах, по скромното ми мнение „раздаването” при предишния концерт бе повече, но от един момент нататък кой ти гледа) отстъпва мястото зад микрофона на Мартин Гор за „Higher Love” и “When the Body Speaks”, изпълнения, които блестят не с нахалния блясък на диаманта, а с матовата, съкровена вътрешна светлина на перла в короната на концерта, достатъчно скъпоценни, за да са изключително интимни, и достатъчно съвършени, за не излизат от бляскавия мащаб на шоуто.

После, докато в следващите парчета още дочуваш отзвук от вълните, които Гор е предизвикал в тъканта на материята и съзнанието, прозвучават първите бийтове от „A Pain That I’m Used To” (с поредния от различните експериментаторски аранжименти, на които имахме удоволствието да се насладим тази вечер), последвана от „A Question of Time”. Всички скачат и танцуват в мънички вселени, в които има място за никой и за всички, типично за великите концерти – мястото, където можеш да си съвсем сам и съвсем себе си, докато все пак си сред многото хора и усещаш топлия, доброжелателен, екстазен пулс на тълпата. Екстазът е постижим, за пореден път, когато започваEnjoy the Silence”, последвана от друг ултра хит „Personal Jesus”. Личните вселени губят очертанията си, докато на сцената Дейв създава нови светове с глас и хипнотични движения. После – „Goodbye” и очакването на биса. Който дойде с изненадваща дължина – цели пет парчета. Започна с вълнуващо акустично изпълнение на „Home” от Мартин Гор, премина през ремикс на „Halo”, изненада с диско ритъма на „Just Can't Get Enough” и сложи точна с разкошните „I Feel You” и „Never Let Me Down Agаin” – висота до последния тон.

После – поклон пред публиката, усмивки, светлина за няколко кратки мига, още по-после – мрак, кал и дългия път към дома сред талазите хора и коли и светещите прозорци на училищата, където още се брояха бюлетини. Мисля си, че може да не доживеем времето на редовните екскурзии до Луната, Марс и далечните звезди, но затова пък разполагаме с вратички като тези концерти и използването им е силно препоръчително. Затова – до следващия път, задължително!

Гергана Стойчева - Нуша  



Коментари (2)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

2 Responses to Машините Депеш Мод навестиха нашата вселена с „The Delta Machine Tour”

  1. 2
    2013-05-19 16:04:46
    The Darkest Star
    Великолепна статия!!! Поздравления! Изживявания като това са незабравими. Нямам търпение да ги видим отново в Бг, много скоро!!!
  2. 1
    2013-05-19 12:27:53
    Devotee
    Дейв Геън! Господи! Дейв ГЕЪН!