“Медии и елит (Взаимни влияния в периода 1995-2000)” – нова електронна книга на Мануела Манлихерова

|
Рядко се случва университетски преподавател да представи на новата си книга единствено в електронен вариант (свободно достъпен за читателите във виртуалното пространство), вместо да издаде малотиражна хартиена книга, която трудно може да бъде открита в книжарниците. Точно това обаче прави Мануела Манлихерова (главен асистент по „радиожурналистика“ във ФЖМК на СУ „Св. К. Охридски“) с книгата си „Медии и елит (Взаимни влияния в периода 1995-2000)“, която може да прочетете на адрес www.mediaelite.org. Текстът е визуализиран коректно, лесен е за навигация и освен възможност за онлайн разглеждане и четене, предлага изтеглянето му като Word doc и PDF файл. Сайтът е допълнен с резюме на авторката на български и английски език, както и с данни за нейната дейност и предишни публикации.
В „Медии и елит (Взаимни влияния в периода 1995-2000)“, Мануела Манлихерова си поставя амбициозната задача да направи цялостно изследване на медийните елити, както и да покаже какви са влиянията на политическите и икономически елити върху медиите. С такава цел тя прави пространно наблюдение върху съществуващите теории за елита (В. Моска, К. Маркс, Г. Парето, Х. Ортега-и-Гасет, М. Михелс, М. Вебер, П. Кабакчиева, Д. Минчев, Е. Дайнов, И. Знеполски), като ги съпоставя с българската действителност и търси техните реалии спрямо медийната общност.
В първата част на книгата се проследява формирането на елита в България след демократичните промени през 1989 г., като се извеждат и историческите тенденции за неговото обособяване (следосвобожденски и социалистически фактори) и се характеризират основните особености на политическия, икономическия елит и на медийния, като резултат от първите два. Важният извод, който се прави и доразвива през целия текст е за тясната обвързаност между политическите и икономическите структури. Политическото участие се разглежда като възможност за икономически просперитет, а икономическата стабилност като предпоставка за въздействие върху политическите кръгове. Интересни са изследванията върху интелектуалния елит - съществена част и от номенклатурния, и от посткомунистическия елит, както и възможностите за създаване на медиен елит (напълно нов или като подходяща трансформация на комунистическия медиен елит), който адекватно да отговаря на потребностите на съвременната аудитория. Разглеждат се проблемите пред съвременните поколения журналисти - булевардния стил, липсата на толерантност, сензационността, но и днешните възможности за представяне на значими обществени събития и позиции. В случая интригуващи са тезисите за появата на присвояващия последник (М. Неделчев) в медиите - журналисти, политолози, социолози, които обемат медийното пространство вместо недостатъчно професионално изградените политически фигури, ролята на медийния елит като PR на определени политически интереси, както и подчиняването на медийния спрямо политическия дискурс (тоталност на политическите дебати, реторика, митологизация).
Втората част на книгата „Медии и елит (Взаимни влияния в периода 1995-2000)“ изследва връзката между медиите и властта, значението на условната власт (целяща промяна на мисленето) и използването й от политическия елит, факторите за формиране на обществено доверие в медиите, а също и доверието, което медиите създават за политическите и държавни институции и организации, остъствието на значим публичен дебат в българското медийно пространство - предпоставка, че важните обществени решения не се взимат чрез дискусии в медиите, а са резултат от нечия (скрита, неясна) воля. В текста са поставени и въпросите за независимостта на българските медии, както и за изграждането на общоприета професионална етика. Застъпената от Мануела Манлихерова позиция, съвпада с тази на други изследователи на медийната среда у нас, че е невъзможно да се докаже пълната независимост на медиите, които в много голяма степен (а твърде често и декларативно явно) са зависими от икономическите интереси или политически пристрастия на своите частни или държавни собственици. Особени акламации заслужават анализът на конкретни новинарски емисии на програма „Хоризонт“ на БНР и на радио „Тангра“ относно медийните акценти (каквито преобладаващо се явяват властовите структури и политическите процеси), а също интервютата с млади професионално изградени журналисти спрямо тяхната преценка за наличието или не на медиен елит в България.
Последната трета част на книгата разглежда понятието „четвърта власт“ като пресечна точка между медийната власт и елита, а също идентификацията между властта на журналистите и властта на субектите, които представят, отговорността и престижът на журналистите (личностен, социален, институционален) и медиите като политическа власт.
Сред безспорните достойнства на книгата на Мануела Манлихерова „Медии и елит (Взаимни влияния в периода 1995-2000)“ е наблюдението, което тя прави върху актуалните процеси и реалности, които са определящи за съвременната медийна среда. Медиите се явяват значим фактор в цялостната обществена система, в междуличностните контакти и индивидуалните интереси. Опознаването на групите и на техните цели, които оказват най-съществено влияние върху медийните модели и предпочитания, а също и на водещите фактори в самите медии, е начин за разбиране на основните процеси в обществото и възможност за коригиране на техните негативи. Затова книгата на Мануела Манлихерова е подходяща както за медийни теоретици и журналисти, така и за специалисти в областта на социалните и политически взаимоотношения.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *