Международната селекция на 19-ия фестивал Варненско лято

|
Едно от най-големите достойнства на театралния фестивал "Варненско лято" е селекцията на международни спектакли, които варненската - а и българската публика като цяло - няма възможност да види на наша сцена. Тази година основната програма представи шест постановки и две инсталации.
Началото бе дадено с "Боен клуб експрес" на "Пост театър". Мнозина от публиката се оказаха подведени от съобщението, че участва Самуел Финци и коментираха разочаровано след края на едно от завъртанията. Всъщност Самуел Финци участваше, но виртуално - като един Голям брат от запис на екрана диктуваше на "30 анонимни участници", всеки получил при влизането си номерче, какво да правят.
Такъв тип постановка е изключително непознат и несвойствен за българската публика - пряко участие в случващото се на "сцената", доколкото такава има. Заличаването на границата между актьор и зрител, размяната на местата, натоварването с отговорността да действаш и реагираш пред всички останали, е изключително интересен експеримент, особено в наши условия. Разбира се, имаше много негативни коментари и напуснали залата зрители, но за някои - особено по-млади - това бе твърде интересен, може би пръв, досег с театралното изкуство в една негова много директна и непосредствена форма. А това може да бъде много полезно.
Основната тема на "Боен клуб експрес" е самоличността. Как се формира и изявява, как й влияят работата, свободното време, общуването, свободния избор, изпълнението на нареждания, заобикалящото консуматорско общество...
Двете инсталации - "Стереоскопична трилогия" и "Сенки" - също в по-голяма или по-малка степен включваха участие на зрителите, превръщайки ги в активни действащи лица и актьори в нереален свят, не толкова различен от този, в който живеем. Жалко е единствено, че има твърде малко пространства и стимули за гостуване на чужди творци и за работата на български артисти в тази насока.
Един от гвоздеите на програмата бе "Относно омара" по текстове на непознатия у нас автор Дейвид Фостър Уолъс, постановка на Иван Пантелеев в Театър Фоксбрюне с участието на Самуел Финци. Работещият от над десет години в Берлин режисьор сподели, че го е привлякло съчетанието на двата текста на Уолъс - скандален репортаж, писан за Мейнския фестивал на омарите, и разказ от сборника "Кратки интервюта с противни мъже". Темата за насилието и жестокостта е изследвана с интензивност и прецизност, а Самуел Финци насища сцената с изумително актьорско присъствие.

 
Също зашеметяващ и също третиращ теми, близки с насилието - над личността и обществото - бе спектакълът "Лавината" на румънския режисьор Раду Афраим по текст на турския драматург Тунджер Джюдженоглу. Село, сгушено в дебрите на планината, почти непрекъснато заплашено от лавина, живее със свои собствени правила. Погледът отвън, разкъсването на булото на монотонното ежедневие, опълчването на вековните традиции, преосмислянето на идеите, стремежите и желанията - възможно ли е и на каква цена? Постановката на Националния театър "Й. Л. Карджале" - Букурещ е тежка и мудна на места, но с огромен емоционален заряд, който не може бързо да спадне и да се утаи и дълго продължава да разбунва мислите и духовете.

 
Фестивалът бе закрит с "Животът е сън" на режисьора Галин Стоев, поставена в Театр де ла Плас - Лиеж, Белгия. Представлението гостува и в театър София на 14 юни.

 


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *