|
Енергичния им фънк-фюжън и почти младежки ентусиазъм вдигнаха публиката на крака, въпреки традиционно статичната концертна атмосфера на залата при подобни събития.
Исландска група с 27 годишна история (започват през 1979 г. с албума “Мецофорте” още на крехката възраст от 15 години), те показаха инструментално майсторство, нюх към импровизацията, перфектен синхрон и много професионално, макар и веселяшко, сценично поведение.
Усмивките не слязоха от лицата им през цялото шоу, както и от лицата на зрителите.
Основателите на групата басистът Johann Asmundsson, кийбордистът Eythor Gunnarsson и барабанистът Gulli Briem, както и тромпетистът – пианист Sebastian Studnitzky, колоритния саксофонист Oskar Gudjonsson (висок горе долу колкото тенор сакса и изтанцува всеки звук, който издуха през рийда си) и немския китарист Bruno Mueller изсипаха върху нас надъхан фънк-смуут джази поп, който отвя надалеч всички тревоги и проблеми от работния ден и ни предложи два часа висококаратово забавление.
Удоволствие за краката, ръцете и главата (схвана ми се вратът от енергично тактуване). По време на изпълнението си музикантите много рядко излизаха извън клишетата на комерсиалния фънк-поп, но музиката им безспорно е много по-качествена от вариациите на основната тема на “Алф”, с които този стил обикновено се определя.
Това са хора, които имат какво да кажат и знаят как да го направят. Те казаха: “Забавлявайте се!”. И ние ги послушахме.
На “Garden Party” отпред се заформи агитка танцуващи и скоро цялата оркестрина бе запълнена от подскачащи хора.
Така трябва на такъв концерт.
Настроението бе приповдигнато след края и повечето хора излизаха усмихнати. Така трябва след такъв концерт.
Борис Жеков
Още снимки от концерта можете да намерите в БулФото.
