“Мидълсекс” – отвъд границите

|
Винаги, когато хвана в ръцете си дебела книга, ми става топло. Спомням си за старото си детско легло, в което много обичах вечер да се шмугвам, докато стисках чаканата с нетърпение нова книжка. Всеки път, когато някой ми каже, че дебелите книги го притесняват – дали ще успее ги прочете? - не съм разбирал причината – че кой ще иска толкова бързо да му свърши хубавата книга? Колкото повече – толкова повече. С годините стана малко по-трудно да намирам заглавия, които да ми спират дъха и съня. Сега обаче държа в ръцете си едно такова. И мисля, че обезателно трябва да разкажа за него.






Като деца даваме имена на света. Котлонът пари, снегът студи, нощта е тъмна, шоколадът – сладък. Така определяме всичко, за да го разпознаваме.



От най-ранна възраст постепенно и неусетно свикваме с определенията. Любопитството ни кара да изучаваме нещата, а после наученото се превръща в тяхна постоянна характеристика. Така се появяват разграниченията и определенията - ти си черен, ти си жълт, ти си червен. Ти си момче, ти си момиче. Разграничения, които се превръщат в ограничения и дори предразсъдъци - "остави го - той е черен, той е жълт, той е червен"... Розово за момиченце, синьо за момченце. Завинаги.



Тези граници обаче постепенно стесняват кръгозора ни, превръщат ни в кисели възрастни, които клатят неодобрително глава пред различното. Те ни лишават от възможността да погледнем отвъд формата, която описват. Пречат на Човека в нас да види Човека отсреща, през бариери и маски от длъжности, родства и условности.



Да преминеш отвъд тези граници е изключително трудно, а и опасно. Може да ти коства приятелите, самоличността, познатия свят и дори живота. Представете си човек, който сменя убежденията си - не би ли се превърнал той в предател, няма ли да го нарекат хамелеон? А какво би станало, ако смени религията, етноса, дори вярата си?



Как така, би възкликнал уважаваният читател? Нима е възможно?

О, да.



От писателя Джефри Юдженидис научих (за пореден път в живота си), че всичко е възможно. Романът "Мидълсекс" (може да си я преведете и като "Средният пол", но означава още много неща) е първата негова книга, която прочетох, и която ми подейства така, сякаш внезапно поглеждам света от птичи поглед. С чудна вещина и майсторство авторът описва историята на един голям и труден избор, една разтърсваща ценностите колизия, решаването на която е огромно изпитание за героя и за... читателя. Книгата е пътуване отвъд ограниченията, извън тесногръдието на живота сред дефиниции и етикетчета. Тя пресича границите на познатите ни представи и опасения за самите нас, за човека, за секса. Не само като философия, но и като белетристично произведение, "Мидълсекс" разкъсва жанровите определения и закони. На фона на една семейна сага, започнала в началото на миналия век в Гърция, емигрирала през океана в Америка, и стигнала до наши дни, авторът вплита напрегнатата, почти екшън линия на живота на своя герой.



Калиопа, или Кал Стефанидис, е човек два пъти роден, с два пола, и две съдби.



Отгледана като момиче, един ден, в разцвета на своите четиринадесет години, след внезапен инцидент, Кали е откарана в спешното отделение на една болница, където лекарят установява странен проблем. Момичетo, което лежи в кабинета му, не е момиче. Но не е и момче.



То притежава белезите и на двата пола.



Усещате ли, че не искам да кажа думата? Дори след цялата тази топла, очовечаваща книга, все пак ми е малко трудно.



Героят на Юдженидис разбира, че е хермафродит.



Как само ни звучат тези думи - кръвосмешение, хермафродитизъм - почти като уродливост, чудовищност, извратеност...



В книгата няма подобни ужаси, няма нищо отблъскващо или обвинително. Всичко е описано изключително топло, красиво, макар и тъжно, и самотно. Едно малко дете постепенно открива, че е различно от другите. Като странно цвете от друг свят, то израства скришно в двора на семейната къща в Детройт, закриляно от традициите и здравия патриархален морал на гръцките емигранти - баба му и дядо му. Расте и разцъфтява все по-красиво, докато не се случва онова събитие, което разкрива съкровената му тайна (чието значение и то не знае) пред целия свят.



Колко важен е цветът, в който гледаме на нещата, си проличава изключително много в онзи откъс, в който разтърсеното от главоломните открития за себе си дете се рови в медицинския речник, за да открие определението на онази странна болест, спомената от доктора – хипоспадия. След описанието й следва препратка – „виж синоними на евнух”, а след като прелиства и него - „виж синоними на хермафродит”. И тогава стига до него - „Човек, който притежава полови органи и вторични полови белези както на мъжкия, така и на женския пол”. След което следва друга - за Калиопа последна - препратка – „виж синоними на чудовище”. „Синонимът - продължава авторът с думите на момичето, - беше присъдата, която културата даваше на човек като мен.”



Уви, проблемът не е само в речника. В страха си от различното, в асоциирането си с противоположното, нежеланото, хората много често наричаме различното чудовищно.



Можете да си представите какъв опустошителен ужас и самоотричане предизвиква подобно откритие в живота на един тийнейджър. Кал се заема сам да разбере какво е той всъщност – това е единственият му разумен избор, ако иска да оцелее. В неговото пътешествие постепенно ставаме свидетели на цял един век история на човечеството. Защото разследванията на героя не се простират само върху собствения му живот - те се връщат към корените на загадката - далеч в началото на двадесети век, в Гърция, която по това време все още воюва с Турция за част от територията на Мала Азия. Така от хълмовете на Смирна (днешен Измир), героят следва баба си и дядо си в пътешествието им през Турция и Гърция, през ужасите на войната и вълшебствата на Атлантика, през трудния им емигрантски живот, до майка си и баща си и собственото си появяване. Езикът му преплита пастелността на Стайнбек с Омиров патос:



“О, Музо, възпей рецесивната мутация на моята пета хромозома! Възпей как разцъфнала преди два века и половина по склоновете на планината Олимп, докато козите блеели и маслините се ронели. Възпей как се предавала в течение на девет поколения, трупайки се невидимо в замърсения генофонд на рода Стефанидис. И възпей как Провидението, предрешено като масово клане, пратило този ген отново на път; как прелетял като семенце през океана до Америка, докато най-накрая попаднал на плодородна почва в утробата на майка ми...“



Искрено възклицание на автора, макар и пропито с горчив сарказъм, напълно в стила на великия му прароднина. Аналогията не е случайна - книгата има на места направо епическа форма, голяма част от действието се развива динамично и описва части от световните събития като типичен исторически роман, преди да бъдат грабнати и претопени в по-интензивния, пълен с обрати модерен стил, напомнящ криминален екшън, само че със загадка от друг порядък. Всичко това е подправено с прямото, искрено чувство за хумор, в което прозира много мъдрост и малко тъга. Така една невероятна литературна дарба се разлива пред читателя, щом разгърне страниците. Не е случайно съвпадението между високата оценка на познавачите и популярността сред широката публика. „Мидълсекс” е като дълго пътешествие с лодка по река - много плавно и красиво, пълно с изненади и открития след всеки завой, понякога разтърсващо, но неизменно носещо пречистване и успокоение. През очите на Джефри Юдженидис някак виждаме човека от друг ъгъл и преоткриваме самите себе си. Откриваме как въпреки убежищата си, въпреки различията си, свързани с пола, етноса, културата или религията - в себе си носим онзи ген на човешкото, който разчупва всякакви ограничения и форми.



Книгата е изключително топла и грабваща, човеколюбива и интересна. Тя е силно очовечаваща.



Препоръчвам я с цялото си сърце на всеки, който обича литературата.



Отворете я спокойно - в нея няма чудовища.






Мирослав Моравски









Коментари (3)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

3 Responses to “Мидълсекс” – отвъд границите

  1. 3
    [...] да я прочетете.Още при Точка, при Изтърсачето, при Sun, в Словеса и при прекрасната Мила Ташева в Аз [...]
  2. 2
    [...] да я прочетете.Още при Точка, при Изтърсачето, при Sun, в Словеса и при прекрасната Мила Ташева в Аз чета. Posted in [...]
  3. 1
    [...] при Точка, при Изтърсачето, при Sun, в Словеса и при прекрасната Мила Ташева в Аз чета. Posted in [...]