Милчо Манчевски представя в София “Майки” веднага след Берлинале

|
Известният македонски режисьор ще представи лично най-новия си филм „Майки”, копродукция на Македония, България и Франция (копродуцент от българска страна е Елемент Филмс (Методи Петриков), с подкрепата на Националния филмов център). 52-годишният режисьор, завършил кино и фотография в Университета на Южен Илинойс, САЩ пристига у нас веднага след участието на „Майки” в програмата „Панорама” на Берлинския кинофестивал.

Милчо Манчевски е роден през 1959 г. в Скопие. Утвърждава се като фотограф и автор на експериментални филми, както и на награждавани музикални клипове за световни имена в музиката като „Арестед Дивелопмънт”. В момента македонският режисьор живее в Ню Йорк и преподава режисура във факултета за изкуства, кино и телевизия към Нюйоркския университет.

Манчевски прави световен пробив с игралния си дебют „Преди дъжда” (1994) - отличен с над 30 международни награди, сред които „Златен лъв” от Венеция (1994 г.) и номинация за „Оскар” (1995) за най-добър чуждоезичен филм. Публиката на София Филм Фест познава и другите му филми „Прах” (2001) и „Сенки” (2007, номинация за „Оскар” за най-добър чуждоезичен филм), също копродукция с България.

Майки” (2010) е четвъртият филм на Милчо Манчевски и е македонският кандидат за номинациите за наградата „Оскар” за чуждоезичен филм. Кинотворбата представлява „болезнено красив и истински портрет” на онези безразлични и нехаещи към родителските си задължения майки, чиито деца харчат безразборно и обвиняват невинни хора в сексуални престъпления. Във филма става дума за общество, в което стари хора умират изоставени, а възрастни жени са жертва на сериен убиец, който се оказва техен съсед. Всички тези истории се основават на реалността. Фактите заплитат интрига, в която измислицата се превръща в истински документален разказ, провокиращ към дълбок и полемичен размисъл.

„Майки” е експериментален по своя формат филм. Той разказва три истории: Две деветгодишни момичета съобщават в полицията за ексхибиционист, когото дори не са виждали; трима кинорежисьори срещат единствените жители на безлюдно село - възрастни брат и сестра, които не си говорят от 16 години; чистачки са намерени изнасилени и удушени в малък град. По начина, по който трите истории са представени заедно във филма, той експериментира с възприятието на публиката.

„В действителност „Майки” ни кара да съпреживеем проблемите, които кинотворбата поставя, вместо да разсъждаваме над тях. Съществуват допирни точки, които обединяват трите истории и това са майките и майчинството, престъплението и наказанието”, коментира продуцентът на филма Кристина Калас.

Според самия Манчевски „и трите истории съдържат в себе си истина, отразена в криво огледало. Научавайки нещо, по-късно може да осъзнаем, че истината е била другаде. Колкото повече навлизаме в истината, толкова по-маловажно е какви са фактите, и все по-значимо е каква точно се оказва емоционалната истина на човека срещу теб. Фактите не могат да се пренебрегнат, но в края на краищата любовта и страданието се оказват много по-важни.”

Режисьорът също споделя, че е уморен от филмите, които разказват истории по тривиален начин, защото те изостават от литературата, изкуството и музиката, когато става въпрос за новаторство – и то само защото се предполага, че публиката няма да ги разбере! „Има публика за „Титаник”, както и за провокиращи, иновативни кинотворби. Страхувам се, че корпоративния начин на мислене ще погълне всичко, дори и хората, мислещи креативно – често се оказва, че сами цензурираме себе си в и от името на въображаемата широка публика. „Индустриалния подход” към създаването на нещата често пречи не само на изкуството, но и на човешкия дух, на житейския ни опит. Нищо не може да ни оправдае, ако допуснем корпоративната настройка на сетивата да ни диктува начина, по който правим изкуство.”

Световната премиера на „Майки” беше на кинофестивала в Торонто. Филмът е избран за участие в „Панорама” – една от най-авторитетните секции в официалната програма на Берлинския филмовия фестивал; официалната прожекция е на 16 февруари.
 

По материали на СФФ




Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *