Минимум движение – максимум успех

|
PAIN: дата - 25 Април (събота), място - Blue Box Club, организатори - Most of Evil, съпорт - Кълн.

Минимум движение - максимум успех

Хубаво е да има такива личности в тежката музика като Peter Tägtgren, щастливо намазани с етикети като "харизматична личност" и "символ в музиката" и така нататък в този дух, които те омайват от раз! Няма нужда да те дърпат, призовават, насилват любезно или да бъдат клоуни на сцената... Няма нужда, защото винаги си техен пленник... Защото самите те, в нашия случай - той - един нормално изглеждащ метъл-човек (да, има много такива, на 39 години), е идеалният музикален водач, който без много излишни движения и слова така да те накара да се чувстваш, че чак те разтриса с не-звездното си професионално поведение. От което дори и евентуалната натура на посетителя да е със сериозно прикрити емоции - все нещо изхвърча в залната обстановка под напора на живителния индустриален метъл, в този случай и в тази вечер! Най-малкото е едно редовно (до самия край на концерта) ритмично поклащане на всички крайници и (не)разбрани от околните хора гласови звуци...
Да, всеки обича да бъде така омаян на концерт. Концерт като този на PAIN!
Чакането си заслужаваше! Не, не говоря за прозаичното за родната действителност часово закъснение (трябваше да дадем "път" на малките български балерини, които имаха празнична гала-надвечер току преди изявата на шведските индъстриал майстори!), а за първото влизане/излизане на българска територия на Peter Tägtgren и неговата авторска проекто-група PAIN!
Впрочем, това е единствената концертна проява на компанията около Peter Tägtgren в периода 4 април - 16 май, така че вечерта е още повече специална!...

От вратата за краката - така направи и с пълно право - звездата (заслужена и истинска табела) на вечерта. Ударно начало с отварячът "I`m Going In", при това доста силен, от Cynic Paradise (Nuclear Blast/Wizard) - новия шести, всъщност последен засега студиен албум на PAIN от миналата година, в чиято чест е и това турне под симпатичното заглавие European Cynic Campaign Part 2. Самото посрещане от препълненият партер на залата е повече от силно и възторжено: Вдигнати юмруци за поздрав (какво друго) и радостен рев!...

Тук някъде е и мястото да споменем съпорт бандата от българска страна - Кълн. Браво. Те получиха и поредните си 15 минути слава за разноликите си, емоционални композиции, иначе ъндерграунд животът не ги е променил много... Малко уточнение едва ли се налага да се прави, но все пак... По-добре група като Кълн, описваща се като "сайкъделик кросоувър" да "оберат" първичните емоции на публиката, отколкото някоя банда от рода на БТР примерно (нищо против тях, де). Просто наскоро се смях на глас от съпорта на PAIN някъде из Германия в началото на тази година, защото финландците BROTHER FIRETRIBE просто звучат като огледален образ на рок легендите JOURNEY. Всъщност се касае за страничен проект на Emppu Vuorinen - китаристът на NIGHTWISH, тъй че кой казва че... сиренето е с пари! И като вземем предвид двуразовото туриране на PAIN и NIGHTWISH в рамките на година време и гостуването на певицата им в два трака от Cynic Paradise... М-да, всичко на този свят е вързано ... Както и да е.

На живо PAIN са доста по-брутално настроени от студийните си дела, но живата основа и танцувалната жилка остават непременни и лесно "видими". Музката си е истински вирус за всеки, дръзнал да си отвори... сетивата. Без излишни движения по сцената (освен обичайните смени на местата от басиста Johan и китариста Michael), групата лесно грабва вниманието и уважението на публиката, а работните им стойки са повече от отработени. В хода на вечерта скоростно преминават стойностни парчета като "Suicide Machine" и "Stay Away", когато стигаме до спецпоздрава за любвеобилните дами в залата - "Bitch" - с адекватното обяснение, че той, Peter Tagtgren - класикът в екстремната музика, не мрази жените!... Просто и само една или две от тях, някъде далеч от нас.

"Музиката е всичко за мен. Преминал съм през два развода и целия лайнян свят заради музиката, тя все още е най-важното нещо на света за мен." М-да, този красив цитат виси на гърдите на господин PAIN.

Какво по-голямо доказателство за това от купчината песни-трепачи, които следват на хоризонта в задушевната атмосфера на залата - бившето кино "Освобождение"... "Dancing With The Dead", "On Your Knees" (първия хит в историята на групата от историческия й дебют през 1997), "Walking On Glass", "Don`t Care", "Just Hate Me" са като една огнена топка от страсти и емоции, която набързо превзема всичко живо. И кара дори пича зад импровизирания бар на балкона (какъв супер дебют и какво голямо удобство за пишещото братство е това!..) да задремна невинно без работа.

Оставям без коментар така прозаичните и понякога много истински думи "колко е велика публиката и/или вечерта" и "колко скоро" те ще се върнат - докато протичат поредните силни енергоблокове за тази вечер - "End Of The Line", "Nailed To The Ground", "It`s Only Them", "On And On"... Най-малкото, защото всеки вярва в това, което иска!

Финалната четворка песни на шведските магьосници е умело разделена в два много изискано отиграни биса, като трябва да се отбележи и известното раздвижване по сцената на триото китаристи (самия Peter, басиста Johan Husgafvel и китариста Michael Bohlin) в противовес на по-горе споменатото твърдо позициониране на което остана верен единствено ударника David Wallin. И въпреки че още някои хора имаме колебания в силата на пътеводния сингъл от Cynic Paradise "Follow Me" (не, причината не е неучастието на Anette Olzon, сегашната певица на NIGHTWISH - а защо ли пък не...) спрямо по-старите дела на PAIN... Всичко е наред - защото "Same Old Song", "Shout Your Mouth" и "Bye-Die" - не просто владеят, мачкат и давят... Ами всъщност е всичко това! Благодаря.
 

Боян Стойчев




Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *