Мисли по повод на една книга

|

Рефлексии е рубрика за отзвук от случващото се в света на литературата и сценичните изкуства, сега.


 
Със Светла Стайкова се запознах в началото на април, когато беше представянето на книгата й „Отвъд хоризонта на думите“ във Варна. Като човек пристрастен към литературното творене, но и нелишен от характерното мъжко високомерие, подплатено с известен жизнен опит, аз погледнах на това лъчезарно и усмихнато момиче малко несериозно. Защо мъжете гледат на поетесите така снизходително, точно както е гледала към тях учителката им по литература, проверяваща писмените работи в пети клас, е тема за отделно изследване, но трябва да си призная, че и аз отворих книгата с доста резерви. Четенето на тази книга обаче, прехвърли хоризонтите на моя скепсис. Ако имах подготовката и психопатната лексика на литературен критик, сигурно бих продължил с коментар: „екстраполирайки авторовата инвенция върху наративността на нейния екзистенциализъм... и т. н.“, но като не притежавам подобни качества, а и не желая да се изразявам по този начин, бих искал да споделя някои мисли на читател-непрофесионалист.
Мисля, че стихотворението „Спри се конниче...“ е едно от най-силните в цялата книга. Допадна ми обобщаващия за хукналото нанякъде, но безпътно съвремие образ на конника - неговия дом е покорния гръб на кончето, той гони, бяга и забравя да се върне, той е втурнат към безброй хоризонти, а очите му са безпътни. Намирам в този стих много подтекст, много философия, като че ли авторът е застанал отстрани, до „стадата доброоки“ и гледа тези препуснали нанякъде конници с тяхната „глупава коннишка чест“, мъчи се да им даде парче светлина за душите, но „затваря се подлия кръг“. Чудя се откъде се е събрала толкова мъдрост в това момиче, че да може да поднесе по такъв начин своите стихове и мисли. На друго място в книгата Светла Стайкова заявява:
„Поисках мъдрост, а получих болка...
Не мога да преглътна мъдростта.“
Имам чувството, че поетесата е живяла твърде бързо и рано е достигнала до обобщения, присъщи на друга възраст, когато човек се обръща към изминатия път и се самоанализира. В стихотворението „Самоиронично“ не без известна тъга, но без самосъжаление, но и някак безнадеждно казва:
„Раниха се надежди, колене,
прегърбиха се всичките ти вери,
копнежът ти престана да расте...“
 
И на друго място: (“Кой знае“)
„Търкалям всеки ден нагоре...
На всичките съм с нещо длъжна.“
Защо е това Сизифово чувство за безмисленост и обреченост? Как бих могъл да обясня такова настроение у човек, на когото всичко предстои?
Поезията на Светла Стайкова е изтънчена, интелигентна, но понякога тъжна и мрачна. Нейните чувства са „Отвъд хоризонта на думите“:
„Свърши ми ролята. Изиграх се.
Вече мога да си сваля лицето...“
 
Ритъмът следва думите и думите са ритъм, но всичко навява странното чувство за духовна неудовлетвореност, за непригодност към сегашното време:
„На мен ми е вече съвсем невъзможно
да се вмествам в размера на стаята...“
Коя е тази стая? Светът ли? Къде не може да се вмести и защо? Все въпроси, които си задавам, но нямам отговор. Потърсих го и в следния стих:
„Напука се земята ти, сърце
от жегата небивала на август
Живителната влага ти краде
С рушителна безмилосност и ярост.“
Зарових се в книгата и намерих много мисли, които съм имал в себе си, но не съм могъл да изкажа по този начин - както умее да ги каже една жена, едно момиче, една великолепна поетеса. Нейното разочарование от „шивача, който иска да я прекрои“ (“Прекрояване“), нейното отрицание (“Отричащо“, „Прости ми“), нейното „А ти?“ и „Сезонно“ ме накараха да се замисля и може би да стана малко по-добър.
 
Със стиховете си в книгата „Отвъд хоризонта на думите“ поетесата Светла Стайкова прави сериозна заявка за място в българската литература. И ако беше само скромна заявка за място бих бил по-спокоен. Тя направо застава между поетичното братство избутвайки с лакти тези, които ги е яд. Пожелавам й успешен път в българската поезия.
 

Любомир Калудов


 

Текстът е четен на представянето на книгата в София, Студентски дом, 4 май 2004.



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *