Митничари в Сатиричния театър

|

Рефлексии е рубрика за отзвук от случващото се в света на литературата и сценичните изкуства, сега.


 

Фонд КултураРубриката „Рефлексии“
се подпомага от Национален фонд „Култура“!


 
 
На 9 юли на сцената на Сатиричния театър се игра постановката „Нищо за деклариране“ от Юрий Дачев, с режисьор Рашко Младенов, специално поставена по случай 125 години Български митници. Идеята е на Екатерина Генова, началник на отдел "Връзки с обществеността" на Агенция "Митници". Спектакълът не е част от програмата на Сатиричния театър и се игра извън сезона — в залата присъстваха само журналисти и служители на Български митници.
Още с влизането във фоайето на театъра зрителите бяха подготвени тематично за постановката — всички минаваха през импровизиран скенер. След като залата се напълни почти изцяло, потапянето в атмосферата продължи — 10-минутнито закъснение в началото безспорно се свърза с познатото на всеки, напускал границите на България, чакане по митниците. С чакане по митниците започна и самият спектакъл — групичка колоритни личности, крайно различни един от друг и обединени от общата съдба на закотвени в положение да не могат да преминат бариерата.
Сцена от Нищо за деклариране. Снимка © Мартин МитовЧетирима музиканти, играещи карти, дама на достолепна възраст, твърдяща, че е студентка, актьор, тираджия и контрабандист на лютеница очакват момента за проверка на багажа и обменят случки, опит и размисли за вселената, живота и всичко останало. Тираджията (Димитър Манчев), разбира се, знае две и двеста — известно му е какво трябва и какво не трябва да се говори, какво се крие зад всяко съобщение по уредбата, колко време ще чакат, какво означават декларираните стоки... единствено извън обсега на познанията му е лютеницата. Начинаещият контрабандист (Васил Попов), с няколкото буркана лютеница в повече, е стреснат от непредвидените пречки и усложнения, които ще го сполетят, по думите на Тираджията, и изглежда смален в своята наивност. Пространството се изпълва от Студентката (Стоянка Мутафова), която разпознава Актьора (Никола Анастасов). Тя, често припознавана със Стоянка Мутафова, по собствените й думи, е нумизматка и почитателка на изкуството, което иска да изнесе (златни бижута, перли, антични монети), а той е актьор, национално богатство, което не може да напусне страната. Усеща се тънка нишка на докосване до болезнената тема за истинското национално богатство — творците, но преди да успее зрителят да се замисли, на сцената излиза Силвия Кацарова и запява „Големият кораб минава“. Разбира се, с леко изменен текст, като за случая. Целият спектакъл е накъсан на фрагменти от добре познати хитове с променен до пародия текст, изпълнени от Силвия Кацарова и Йордан Караджов („Да те жадувам“, „Обещай ми“, „Момичета“). Това придава на постановката духа на вариете, в което се включва и модно дефиле на митничари, и танц на „магистрални труженички“, завръщащи се в родината за да напълнят хазната с ДДС, и оркестър, който играе карти, а всъщност са контрабандисти на оръжие, чийто диригент (Христо Мутафчиев) не е завършил консерватория, но за сметка на това е бил в затвора.
Сцена от Нищо за деклариране. Снимка © Мартин МитовКулминацията е в израза на онзи предприемчив и свободолюбив български дух, който се пробужда в Тираджията и обединява чакащите „контрабасисти и контрабандисти“ около идеята за създаване на безмитна зона. Ролите се разменят и сега се налага митничарите да се молят на до зъби въоръжената и твърдо решена да отстоява позициите си групичка, да преминат границата и да се махнат. Завършекът е хепи енд — контрабандистите преминават, отегчени от бездействието и липса на напрежение и проверки, а митничарите ги изпращат с радост. Актьорът, който като национално богатство не може да се присъедини към инициаторите на безмитната зона, изиграва поп, освещаващ идеята (и публиката от предните редове) със светена вода за мир и любов. Ясната линия на сюжета, водеща към тази развръзка, когато всичко се нарежда добре за всеки, се подсилва и от преминаващият носител на олимпийския огън (Рашко Младенов, режисьор на спектакъла и директор на Сатиричния театър). Алюзията е очевидно не само с наскоро посрещнатия в София олимпийски огън, но и с олимпийските принципи и идеи.
Сцена от Нищо за деклариране. Снимка © Мартин МитовПубликата в залата дълго аплодира актьорите, след като през целия спектакъл избухваше в смях, а постановката видимо достави удоволствие на самите актьори, които на финала танцуваха по сцената. Постановката остави у всекиго изключително приятно чувство и трябва да се отбележи, че е била подготвена за много кратко време (трупата на театъра се завърна само ден преди това от националното си турне), което не попречи на актьорите да играят великолепно. Тема, иначе тягостна, бе представена изключително забавно и зрителите си тръгваха със сълзи от смях в очите. Леката сатира, топлият хумор и отличната актьорска игра, съчетани с популярните песни с хумористичен текст се преплетоха в пиеса, която би пожънала същия успех, дори да е представена пред традиционната публика на театъра и извадена от контекста на юбилея на държавната институция.
Сцена от Нищо за деклариране. Снимка © Мартин Митов„Нищо за деклариране“ е лесна за възприемане от публиката. Дали ще търси по-дълбоки нива на внушение или ще се задоволи със забавната, неангажираща страна, във всеки един случай зрителят ще се наслади на наистина добро представление. Остава да се надяваме то да бъде включено в програма за следващия сезон на Държавен сатиричен театър „Алеко Константинов“.
 
 


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *