Михаил Белчев – творецът трябва да обича

|

Рефлексии е рубрика за отзвук от случващото се в света на литературата и сценичните изкуства, сега.


 

Фонд КултураРубриката „Рефлексии“
се подпомага от Национален фонд „Култура“!


 
 
 
Първия си концерт Михаил Белчев изнася през 1967 г., когато в Минно-геоложкия институт с колеги правят група "Пчелите". Но за начало на естрадната си кариера смята дуета с Мария Нейкова през 1969 г. на "Златния Орфей". Оттогава, за 35 творческа дейност, е написал над 2000 текста, много от които са се превърнали в хитове. Роденият през 1946 година бард е завършил ІV курс на Висшия минно-геоложки институт – София и телевизионна режисура в Драматичния факултет на Театралната академия “Черкасов” – Санкт Петербург - в момента е режисьор в НДК, член на Съюза на българските писатели и присъства в “Кой кой е в световната попмузика" за 1996/97 г. издание на Кеймбриджкия библиографичен център. Книгите му със стихове "По първи петли" (изд. "Музика", 1987), "Човек за прегръщане" (изд. "Хемус", 1994), "Не всичко е пари, приятелю..." (изд. "Хр. Ботев", 1997) и албумите му с песни "Къде сте, приятели?"(1972), "Двойник"(1972), "Преквалификация"(1988), "Човек за прегръщане"(1994), "Късна любов"(1996), "Мила моя"(2000) го утвърждават като безспорен майстор на музиката и словото.
 
 
 
35 години на сцената - кое е най-важното нещо за един творец и променя ли се то през годините?
Творецът трябва да обича. Да е жив и здрав и да има спокойствие в обкръжението си - било то семейство, приятели или работа. Важно е да бъде духовен, дълбок човек.
 
Каква е ролята на семейството?
Семейството за мен е важно, много важно. То е най-важното нещо за мен. Дълго съм го търсил, много години са минали, но все пак намерих жена си, намерих сина си - намерих семейството си. С него намерих уюта и опората, които са ми били нужни винаги. А семейството е не само опора, то е и криле.
 
Във Вашия живот се съчетават непрекъснато поезията и музиката, взима ли понякога едното превес над другото?
Не, те винаги са вървяли заедно. Още като дете пеех в детския хор "Бодра смяна", после завърших Техникума по слаботокова електротехника и учих в Минно-геоложкия институт, завърших в Санкт-Петербург и през цялото време съм писал и музика, и стихове. Всичко, което има в себе си красота, се съчетава по някакъв начин. Дали ще е картина или музика - те са свързани от красотата.
 
Ваши стихове могат да бъдат прочетени в интернет литературни сайтове. Напоследък голяма част от младите пищещи предпочитат да публикуват онлайн - мислите ли, че те трябва да бъдат подкрепяни от по-опитните, утвърдените вече творци?
Задължително, обезателно. Хубаво е всеки да следва своя собствен път, но е хубаво и понякога да се усеща едно рамо, една прегръдка - необходимо е, за да няма страдание, за да няма чак такъв тежък път, какъвто например аз съм извървял.
 
Може ли да се научи всичко?
Не зная дали може, за да си поет, трябва да ти прави впечатление всичко, да имаш наблюдателността, шантавинята. (усмихва се) Поетът вероятно не е съвсем редовият гражданин. На него може да му направят впечатление както един стол, така и едни очи. Във всяко нещо търсим какво е то. Виждаме историята, нещата, които са много повече, отколкото е самият предмет. Например този пепелник - поглеждаме го и виждаме стъкло, после виждаме как е направен, как добива този обем, как се движи - то е живо. Много неща могат да се видят - и цигарата после върху него, и димът, който носи пък някакъв символ - например едно сърце в този дим...останалото е вече плод на въображението на автора.
 
Стана дума за авторите, публикуващи в интернет...
О, аз съм толкова бос в тази материя, толкова далеч,не съм наясно - невежа и неграмотен по отношение на тези невероятни неща. Това е бъдещето, но аз съм назад - не, че съм консервативен, но не ми е стихията- предпочитам белия стих и молива. Но, ето че такива като вас ще помогнат да се стигне до хората и по този път.
 
Много често казват, че публикациите в интернет, които са по-лесно достъпни и изискват по-малко като време, усилия и средства, за да бъдат реализирани, са на път да унищожат печатната книга...
Това би било много лошо - но не мисля, че ще се случи. Това общуване, това пипане на хартията, самото докосване на книгата вече е някакъв акт. Предпочитам, когато чета, да пипам, да галя хартията. Но е възможно съвместното съществуване на електронните и хартиени издания. Стига да не унищожаваме книгата. Когато пишем върху хартията, боговете ни движат ръцете. Когато пишем нещо, рисуваме...
 
Какво причинява всички проблеми, които стоят пред съвременната българска литература?
Нежеланието да се чете. Наблюдавам у младото поколение, (поглежда към сина си) че много не заляга над книгите, иска да му е наготово.
 
Къде е мястото на поезията в литературата на новото време?
Поезията се намира между небето и земята. В днешното време поезията е нужна, защото ако я няма, и ние няма да съществуваме. Ще сме предмети.
 
Ще кажете ли нещо на младите автори?
Да обичат. Да обичат и да обичат!


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *