Михаил Малеев: Минералите имат много лица

|
Доц. Михаил Малеев е роден на 21 август 1941 г. в София. Завършил е руско училище през 1959 г., а през 1965 г. – специалността „Минералогия” в Московския университет „Ломоносов”, където е защитил и докторат.
Работил е в Геолого-географския факултет на СУ „Св. Кл. Охридски” като асистент и доцент.
Основател и директор на Института по приложна минералогия на БАН, основател и ръководител до днес на Националния музей „Земята и хората”. Целият му съзнателен живот е свързан с минералите – търсене, изучаване, колекциониране, оползотворяване, съхраняване, представяне – все дейности, доставящи му огромна радост и удовлетворение.
„Понякога си мисля, че сред камъните се чувствам най-добре. Тази ми професионална дейност извършвам и като хоби. Нямам специален девиз, но ми допада фразата на акад. Д. С. Лихачов „Да преумножавам доброто на Земята” като смисъл на живота”, споделя доц. Малеев пред читателите на в. „Застраховател прес”.
 
- Доц. Малеев, неотдавна се завърнахте от научно-изследователска експедиция. Попълнихте ли с нещо ново колекцията на НМ „Земята и хората”?
Преди няколко седмици се прибрахме с моите колеги Петко Петров и Светлана Енчева от експедиция на полуостров Кола, Русия - отвъд Северния полярен кръг. Съвместно с геолози от Московския университет „Ломоносов” и Руската академия на науките посетихме минерални находища в Хибинските и Ловозерските тундри, знаменити с най-големите запаси на фосфор, ниобий и тантал в света, както и с находища на ендемични минерални единствено там, а също и с много редки минерали в прекрасни форми и цветове – евдиалит, лампрофилит, вилиомит, натросилит.
Наред с минералите незабравими за нас бяха природата с полярни растения и животни, успокояващият погледа ландшафт на безкрайната тундра с нискостеблени гори и езера и най-вече изключителните хора – професионалисти и любители-минералози с огромната им любов и познания за минералите. След пристигането на колекциите в София ще представим във временна експозиция придобивките от нашата експедиция, а най-доброто ще намери място в постоянните експозиции на музея.
-Как съжителстват хората и минералите, земята и хората, музеят и хората? Разкажете ни повече за дейността на музея.
Трудно е на такива всеобхватни и дълбоки въпроси да се отговори кратко, така че ще спомена само отделни страни.
Минералите имат много лица – обкръжаваща ни природа, сред която живеем, обект на познание, обект на експлоатация. Те са невъзобновяеми и човек трябва да разбира, че те ще бъдат нужни и на следващите поколения и че трябва по-пестеливо и разумно да ги експлоатира, а малки фрагменти от унищожената природа да съхранява в музеите.
Земята и хората следва да съжителстват в хармония. Лъжливото чувство, че Земята е на хората доведе до глобална екологична криза, която може да ни погуби. А всъщност нещата са на опак – ние сме на Земята, представлявайки взаимно свързано цяло с живата и неживата природа.
Музеят се стреми да бъде полезен на максимално широк кръг от обществото – професионалисти и любители геолози, природолюбители, деца и възрастни. С цялата си дейност искаме да подпомогнем формирането на чувство за единство и любов към природата. Затова музеят провежда разнообразни прояви, свързани с домашни любимци, колекциониране на минерали, по-дълбоко опознаване на природата.
Вече са станали традиционни Дните на Земята; Денят на милосърдието - 6 август, в който се показва Камъкът от Хирошима, преживял атомната бомбардировка; Празниците на минералите с „треската за злато”, от която всеки може да си отнесе вкъщи няколко златинки, собственоръчно промити от златоносен пясък, или да се изяви като художник, творящ с природни пигменти; Денят на дарителя – 19 юни; Денят на минералното разнообразие; кандидатстудентската борса и изложението „Абитуриентски облекла”.
- НМ „Земята и хората” отдавна е станал културно средище, където си дават среща много изкуства. Поддържате тесни връзки с различни културни институции, давате възможност за провеждане на различни културни прояви. Разкажете повече за тях, както и за бъдещите си планове.
Бихме искали Музеят да бъде духовен център, отворен за всички, за които законите на пазарната икономика не са решаващи. За нас е чест и голяма радост, че много поети, музиканти, художници, млади учени, читалища и училища смятат музея за „свой музей”. Тази всеобща симпатия и благодарност, дори любов, която целият колектив на музея чувства, общувайки с хората в цялата страна, ни дава сили. Международният конкурс „Музиката и Земята”, Фотоконкурсът „Земя за всички”, конкурсът за млади учени „Земята – позната и непозната”, поетичните поредици „Български поети за Земята” и „Аметистова роза”, „Съборът на българската книга”, традиционните поетични вечери носят признание и творческа радост на стотиците си участници и почитатели.
През тази година с голяма любов изготвихме и изпълняваме разнообразна програма, свързана с Годината на Русия в България. Програмата е всеобхватна – култура, наука, екология, икономика, футурология.
- Може ли Земята да ни научи да се развиваме устойчиво? Тя ли ще ни унищожи, или ние нея, ако подценим устойчивото развитие?
Този въпрос е също така много обхватен и заслужава отделен разговор. Терминът се роди на бял свят официално през1992 г. на Срещата на върха в Рио де Жанейро след петгодишно „износване” от Комисията за околна среда и развитие на ООН. Понятието означава развитие, което не лишава идните поколения да ползват природата като жизнена среда и източник на суровини и енергия така, както днешното поколение я ползва.
Осигуряването на устойчиво развитие не е по силите на един елит – управленски, технократски, духовен. Това е задача от планетарен мащаб за всички жители на Земята за целия 21-и век. Планове за устойчиво развитие изготвят както цели континенти и държави, така и отделни градове, браншове, фирми, селища. Призивът „Мисли глобално – действай локално” означава, че всеки човек и малка общност следва да дадат своя личен принос и действия, които да се влеят в националните и в планетарните координирани усилия. Превръщането на доктрината за устойчиво развитие в държавна политика и в личностна мотивация е възможно само ако се изработи нова екохуманистична култура на устойчиво развитие, която да формира нова ценностна система у хората.
За съжаление доктрината за устойчиво развитие се появява като императив и план за действие не в резултат на научно и нравствено съзнание, не от разбирането на законите на еволюцията и природата, не от историческия опит на загиналите цивилизации, а от практическата заплаха да се самоунищожим от егоизъм и липса на разум и морал. Ако си спомним трите пътя на Конфуций за достигане до Истината, нашето съвремие избра най-трудния…
- Застраховани ли са експонатите в музея или самият музей? Какво знаете и мислите за застраховането?
Уникалните природни паметници не могат да се възстановят. Средствата следва да насочим към гаранции за опазване и съхраняване. Застраховането е необходима дейност за сигурността и спокойствието на хората, но те трябва да са надмогнали моментното си оцеляване, за да могат да помислят и за бъдещето си.
 

Въпросите зададе Славимир Генчев


Първа публикация: вестник "Застраховател".



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *