Мишел Льогран и безбройните пръсти на въображението

|
“Не композирам на пианото. Чувам музиката в тишината. С инструмента имаш само 10 пръста, а във въображението си - безброй.” Мишел Льогран.
Ако някой ми бе подшушнал миналата година, когато разбрах за концерта, че 74 - годишният Мишел Льогран ще направи такова шоу на 17 април в зала 1 на НДК, та на няколко пъти да се хвана за седалката, сякаш излитам, нямаше да му повярвам.
Признавам си, мислех, че той не е особено популярен в България, че филмовите му композиции са по-известни от самия него... Ами не е така. Залата бе пълна и настроението приповдигнато.
Самият Маестро се оказа необикновено жизнен, с пълни с шеги джобове и още отначало прескочи бентовете на музиката и душите ни с приказното изпълнение на наградената с Грами “Brian`s Song” от едноименния филм на Бъз Кюлик от 1971 г.
Тази вечер чух едно от най-красивите и виртуозни изпълнения на пиано. Изуми ме лекотата, с която пръстите на 74 годишния (съжалявам за повторението, но трябва да го подчертая) вълшебник танцуваха по клавиатурата. Мишел свиреше на пианото, сякаш без съзнанието му да си поеме дъх – един непрекъснат звук, свободен като детска игра, който ту обикаляше около оркестъра, ту изведнъж ги повеждаше към преполагаемия край на песента, подет от неочаквано ново начало на различна тема. Полет на птица – да, но не съвсем... Само по петолинието. Никога навън.
Мишел се придържаше към оригиналните оркестрации и до края не изсвири някоя от прочутите си джаз импровизации – изненади. Самият Маестро изпълни няколко песни и макар възрастта неизбежно да е помрачила гласа му, той пя вярно и с много чувство.
Като сценично присъствие, виртуозност и сърце, Мишел Льогран слага доста от своите по-млади колеги в джоба си. При шегите.
А това не е странно, предвид необятната му музикална биография – носител на 5 награди Грами и 3 Оскара за оригинална музика и песен, композирал тоновете за 211 филма, записвал с Едит Пиаф, Барбара Стрейзънд, Сара Вон, Стан Гец, Арета Франклин, Рей Чарлз, Артуро Сандовал. Песните му са изпълнявани от Франк Синатра, Нина Симоун, Тони Бенет.
Какво повече?
Работил е дори с гуруто Майлс Дейвис - силно се надявах да чуя композиции от съвместния им албум – саундтрак “Динго” от 1991. Макар че кой щеше да изпълни партиите на Майлс? Не знам, ако бях тромпетист в Джаз Пийк бенда, нямаше да се наема.
Но въпреки това той изсвири най-популярните си музикални теми: “Аферата Томас Краун”, “Лятото на ‘42”, “What are you doing the rest of your life”, “The windmills on your mind”... както и много други.
Като специални гости той покани магьосницата арфистка Катрин Мишел (никога не бях чувал арфа да звучи по този начин) с която изпълни няколко пиеси, включително специално аранжираната за арфа и оркестър основна тема от мюзикъла “Йентл” на Барбара Стрейзънд.
Както и невзрачната вокалистка Мари Замора за дуета на може би най-популярната си музикална тема от “Шербургските чадърии” на режисьора Жак Деми.
Концертът на френския маестро бе достоен завършек на Четвъртото издание на София Джаз Пийк.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *