Млада немска техника стартира Sofia Jazz Peak 2008

|
Тазгодишното издание на Sofia Jazz Peak бе открито на 22 февруари с концерт на немския академичен Биг Бен(д) Bujazzo в столичния Военен Клуб, организиран от Джаз ФМ Радио и Кантус Фирмус, с любезното съдействие на Гьоте Институт и Дойче Веле.
Bujazzo (BundesjugendJazzOrchester) е създаден по идея на Германския съвет за музика през 1987, с цел да създава поле за изява и развитие на прохождащите бундесджаз дарования. Младите инструменталисти и певци от цяла Германия кандидатстват със специално прослушване за шанса да усъвършенстват уменията и таланта си в уникалната среда на постоянен „Майсторски клас”. Школата за джазмените продължава до навършването на 24 години, което превръща “Bujazzo” в динамична и неповторима образователна институция за млади професионалисти, която неизменно представя на концертната си публика шоу, изпълнено с младежка енергия.

От 1987 до 2006 г. музикален директор на Бундес- Биг Бенда е именитият Питър Херболцхаймер, който изнесе прекрасен концерт у нас през 2006 с Оркестъра на Класик ФМ.
У нас оркестърът гостува с настоящия си предводител - американският композитор и аранжор Бил Добинз. Под неговата диригентска палка са свирили немалко звезди на съвременния джаз – Кларк Тери, Дейв Либман, Ранди Брекер, Стив Лейси и Питър Ърскин.

В първата част на концерта немските младежи представиха класически джаз пиеси на Дюк Елингтън, Каунт Бейси, Джери Рол Мортън и Телониъс Мънк. Добинз бе подбрал по-редки и „алтернативни композиции” на Големите - малка разходка през метаморфoзите на джаза от ранните му, консервативни години до днешната свободна форма.

Младоците впечатлиха с желязната си (по немски) дисциплина на сцената, свиреха сложните за синхрон и изпълнение композиции със завидна лекота. Редуващите се солисти бяха далеч от солидното ниво на общото звучене, но пък бе приятно да видиш как единствената дама сред инструменталистите - нисичката Sinje Glaeßner надува вдъхновено тромпета със зачервени бузи или как баритон саксофонистът, на ръст колкото инструмента си, успява да изкара от колосалната тръба импровизация, против всички закони на физиката.

След антракта чухме няколко композиции на самия Добинз – изненадващо оригинални и разчупени парчета, в стилистиката на „прогресив биг бенд” звука на Чарли Мингъс и Стан Кентън.
Младият оркестър свиреше като добре смазана музикална машина със запоен баланс, удрянето на грешна нота (също и луда импровизация) бе сякаш по подразбиране изключено. Озвучаването бе на много високо ниво, учудващо за Военния Клуб.

Концертът завърши с пиесата на Питър Ърскин „България”, майсторски аранжирана за атакуваща духова секция.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *