|
Премиерата на спектакъла се състоя на 30 януари. Предварително режисьорът Стилиян Петров наблегна, че сценарият е по мотиви, а не по текстове на знаменития писател. Идеята за спектакъла първоначално се е родила по текстове на Маркес, но, неосъществена на време, в резултат на достатъчно натрупвания, е потърсила аналог в радичковия свят. Стилиян Петров е и автор на сценария, който е бил дооформен в процеса на репетициите със съдействието на актьорите. Сценарият разказва за това, което се случва с героите на радичковата новела "Ерусалимчетата" след края на пиесата - смъртта на Доситей. Задължително е да се отбележи триединството в работата на Стилиян Петров, Венелин Шурелов (художник) и Емилиян Гацов (музика). Без всеки един от тях постановката нямаше да е същата - особена, в най-добрия смисъл, е стилистиката, подходът към визуалното решение, подчинена на режисьорската идея. Режисьорът е подбирал актьорите си, наблюдавайки тяхната предишна работа и с ясната идея какво му е нужно. Вероятно поради това се е получила толкова добрата работа по пиесата. Пиеса, която не си поставя амбицията да пренаписва Радичков, а "да седи в подножието му с вдигната към него глава, да върви към него, с целия риск, че това може и да не стане". Не зная дали това е станало, но от много отдавна не бях присъствала на толкова стойностно и въздействащо представление. Актьорите тръгват от текста и се пренасят в територии и усещания, които са много по-сетивни от самото говорене. В цялото представление няма дори един-единствен момент, който да не е на мястото си. Удоволствие е пределното майсторство на боравене с думите, звуците и картините. Актьорската игра на Деляна Хаджиянкова, Албена Георгиева, Владимир Димитров, Росица Огнянова и Данаил Обретенов е великолепна. Няма нито грам преиграване или недостиг на умения в движенията, гласа и цялостното излъчване на актьорите. Изумително въздействащо е съчетанието на това майсторство и сценичните ефекти, основаващи се на вариации на светлината. Добавяйки и музиката, може да се оформи цялост, която потапя зрителя в един сън, откъсва го от мястото му и го оставя безмълвен да съпреживява.
Пиесата се опитва да изледва какъв е ефектът на смърта върху живота, какъв става животът, когато знаем колко малко ни остава и накъде вървим, какво се случва с цялата ни природа пред лицето на смъртта. Може да се спори, че това е твърде сериозна тема за един млад екип, но те се справят блестящо с поставените от тях самите цели. Пространството им е решено чрез светлината, която отваря и затваря, пропускайки образи и състояния от едно цяло. Цяло, което остава, дори когато частите се разлетяват в различни посоки. Колкото и суперлативи да се напишат за тази постановка, никой не е способен да опише напълно преживяването - не пропускайте да гледате "Части от цялото" на 11 и 27 февруари в Сатиричен театър "Алеко Константинов".
