Много приятно и страшно въздействащо – “Приятнострашно” блести с възхитителна светлина

|
Когато погледнем афиша на новата премиера в Театър 199 - "Приятнострашно", за момент може да си помислим, че изживяваме дежа вю. Текстът е на Яна Борисова, която дебютира с "Малка пиеса за детска стая" в същия театър. Режисьор отново е Галин Стоев, дори актьорите са същите (Радена Вълканова, Стефан Вълдобрев, Вежен Велчовски и Снежина Петрова), с едно допълнение - Владимир Пенев.
И отново на сцената сякаш не се случва кой знае какво, докато всъщност се случва какво ли не.
Приликите не свършват до тук - цялостният дух на постановката носи същата онази мекота и вглъбеност, получили се от съвместната работа на драматурга и режисьора. Оставя подобно отчасти меланхолично, отчасти разтърсващо чувство. И все така подлежи на второ, трето, пето... безброй много гледания, без да омръзне.
Но "Приятнострашно" е и стъпка напред. Дори може би не само една. Спектакълът изглежда толкова близо до съвършенството, че може да го докосне с ръка. Снежина Петрова играе по начин, за който не можем да насмогнем с епитетите, осмисляйки изумено случващото се на сцената. Играта й сама по себе си е учебник по актьорско майсторство. Наблягам на "майсторство".
Владимир Пенев, който си партнираше със Снежина и в друга скорошна премиера - "Гълъбът" в Народния театър - също е в блестяща форма, докато играе нелеката роля на диригент на хор, едновременно комичен и носител на ненатрапваща се мъдрост.
Не можем да пренебрегнем Стефан Вълдобрев и Радена Вълканова, които преминават през чувствата като през отворени врати към непознати светове и изследват и най-неочакваните кътчета на вселена от нежност.
В центъра на пиесата стои една градина, миниатюрен макет на мястото, където героинята на Радена Вълканова - Фани, иска да бъде и което се изгражда само без предварителен план в съгласие с вътрешното усещане за хармония. Този свят е притегателен по различен начин за всеки и неговата пределна крехкост и ефимерност правят пребиваването в него толкова приятно, но и толкова страшно. Всичко е чупливо, като човешките чувства, и трябва да се стъпва внимателно, на пръсти.
Какво може да стане, когато градината се промени под погледа на външен човек и тези промени ти харесат, но са колкото приятни, толкова и страшни? Обърканият емоционален свят на човека, нестабилният вътрешен свят на модерния градски човек намира прекрасната си метафора в тази градина и тази пиеса. Нима някой е забравил онова усещане при влюбването, толкова приятно, но и така страшно? Впускането в приключение - страшно, но и така приятно?
Две противоположности, привлечени в едно цяло, кипящата под спокойната повърхност емоция, любовта, страха и паяжината на човешките взаимоотношения, люлеещи се на тънките нишки на морала, егоизма и обичта. Наглед непосилна задача - да покажеш този клокочещ вулкан с няколко краски, с няколко думи, с няколко жеста. Но случваща се на сцената на Театър 199.

Гергана Стойчева 



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *