Не съм я питала защо изборът й е паднал върху синята стихия, защото не ми е трудно да си отговоря – тя е от Созопол и с първата си глътка въздух е поела мириса на йод, на водорасли, от малка е била приспивана от шума на вълните, усещала е солта по тялото, в косите си. Какво по-естествено нещо за нея да рисува морето и родния си Созопол.
Но тук искам да кажа нещо друго.
Световното изобразително изкуство има ненадминати образци, в които морето е показано сякаш във всичките си проявления. Познаваме творбите на Верне, Търнър, Айвазовски, Георги Баев и т. н. Заговоря ли за море, в съзнанието ми се появявява и образът на една жена маринист – бургазлийката Виолета Масларова, в чиито лирически творби морето се радва и тъгува и човек го усеща като жив организъм.
Някой ще каже какво общо има това с творчеството на Ангелина. Общо няма, но изрека ли го, си давам сметка, че захващайки се с темата, независимо от факта, че я носи в клетките си, Ангелина е проявила героизъм като е дръзнала да я пресъздава. Тя е завършила Академията по изобразително изкуство „Николай Павлович” и знае, колко високо е вдигната летвата в живописването на „голямата вода”.
Труден за пресъздаване обект е морето. То се движи, диша, излъчва, отразява... То е пролетно, лятно, есенно, зимно, вечно... То е даващо, искащо, подчиняващо, но неподчиняващо се... С морето шега не бива. А ето че Ангелина, изправила крехката си същност пред него, топи четка в ултрамарина и кобалта на своето вдъхновение, за да пренесе непостоянната му, своенравна природа върху платното. Във всяка нейна работа то е различно. Създава се впечатление, че тя го преследва, за да не й убегне някоя черта от характера му. Освен че го рисува от натура, върху грунда то оживява и чрез нейната представа. Заобиколена от толкова много море, няма как, струва ми се, и да не го сънува. Но съм сигурна, че така – щрих след щрих, платно след платно, тя ще се доближи да истината за морето, ще създаде цялостния образ на своето море. И тази нейна пета самостоятелна изложба е поредната стъпка към целта.
Има хора, които желаят в творческата си работа да бъдат оприличени на някой световен авторитет, за да заживеят и те с чувството на пълноценни творци. Или пък ако самият творец не иска това, други го искат. Спомням си как преди време се мъчех да „освободя” един самобитен и много стойностен художник от натрапваната му „прилика” със световно известен автор, когото дори характеризираха чрез неговото име. Не само защото не беше вярно, но и защото е обидно за самия творец, не исках името му да се свързва със светилото.Той имаше стил, който го прави уникален, а казваха, че е еди-кой си. И това не го искаше художникът – той отдавна е преселен във вечността. Искаха го други. Аз се радвам, че самочувствието на Ангелина Недин не търси „патерици” от този род, че тя е избрала да върви търпеливо по пътя на творческото търсене. Той е истинският път за твореца. Отклони ли се от него, Бог му отнема дарбата.Вгледайте се в нейните картини. Освен различните лица на морето, в тях ще видите и една златна мъглица, която прави картините й да излъчват топлина и доброта, да внушават чувство за хармония. Това е посланието на нейния реализъм. Тази златна мъглица я разграничава до голяма степен от другите художници реалисти, тя е автографът на нейната душа, положен върху творбите й.
На добър час, Ангелина – на теб и на твоите картини!
Калина Тельянова, Словото
Последната изложбата е била в галерия „Бургас” (ул. Абоба 13, Бургас).
Ангелина Недин е родена на 4 май 1973 г. в Созопол. Завършва художествената паралелка на училище "Св. Св. Кирил и Методий" в Бургас и Националната академия по изкуствата "Николай Павлович" - София в ателието на проф. Валентин Колев и доц. Божидар Бояджиев. Има пет самостоятелни и участия в общи художествени изложби.
