Мостовете на смъртта, реките на любовта

|
На 10 октомври в Сатиричен театър „Алеко Константинов” – София, гостува постановката „Кървава сватба” на режисьора Мариус Куркински.
За Мариус това е пети спектакъл на Пловдивския драматичен театър след "Изкуството на комедията", "Малки комедии", Сънят" и "Свекърва". Той споделя, че го посвещава на „Пловдивския театър и пловдивската публика”, защото „този град знае тайното значение на това магическо заглавие.”
„Кървава сватба” е първата част на земеделската трилогия от трагедии на Гарсия Лорка, като втората и третата част са пиесите „Йерма” и „Домът на Бернарда Алба”. Написана по истинска история, която Лорка прочита във вестниците години преди да създаде драматургичния си текст, тя изследва териториите на живота и смъртта, през които е прехвърлен мостът на любовта. Както и с предишните си постановки, Мариус Куркински се впуска в дълбините на класически текстове, неизменно занимаващи се с тази вечна тема, и съумява да изрази собственото си виждане, себе си, като същевременно отдава удивителна почит на оригиналния текст. Поетът-драматург Лорка наднича иззад всяка дума, изречена от актьорите на сцената – нищо от него не е загубено, само е допълнено и подсилено, когато това е възможно. Освен режисьор Мариус е и сценограф на спектакъла и поставя актьорите си в едно променящо се пространство, един огромен бар-код, който се разчупва в клетка, двор, лудница, обор... Изумително въздействаща е музиката (на Емилиян Гацов) – тя е поредният мост – между дълбоко националното, испанското, към общочовешкото и отново към националното, българското.
В този спектакъл има най-вече поезия и болка. Поезията на автентичните народни песни при ритуалите на раждане, смърт и сватба чертае границите на арената, където всеки участник носи своя собствена болка и своя любов. Спускане до дълбините на изворите и същевременно извисяване чак до лунните върхове. Забележително е актьорското изпълнение – и на селските девойки, което нахлува в пространството ту на гротеската, ту на диаболичното в ритмиката на езически ритуален танц; и на алегоричната Смърт, с всяка мимика и жест; на Жениха и Леонардо, чиито характери обаче, типично за Лорка, остават не напълно разгърнати за сметка на женските персонажи в пиесата. По-младите актьори, като Троян Гогов (Луната), носят отпечатъка на актьорската игра на Мариус, което в случая е по-скоро минус. Александра Василева (Невестата), която участва и в друг спектакъл от същия режисьор (на същата тема, със същото смазващо въздействие) – „С любовта шега не бива” на НТ „Иван Вазов”, сякаш е родена да изиграе такава роля. И, разбира се, помитащото присъствие на Майката (Виктория Колева), сграбчила ключа към спектакъла, с болката, към която сякаш се стреми, по ръба на лудостта, със силата и слабостта си, с въпроса към света, останал актуален и до днес: „Тя не е виновна. И аз не съм виновна. Кой тогава е виновен?” Виновен за ножовете, за кръвта, за смъртта, за любовта, за живота...
Това е постановка на срещи, сливания и мостове. Сливане на трагичното с комичното, благодарение на дребни елементи като сватбените подаръци, например, сред които се мъдрят юргани, дюшеци и стара пералня. Среща на прозата (житейската) с поезията (на изкуството, но и на смъртта). Нелеко е начинанието да се построи мост между гениалния текст на Лорка, който изигран и на гола сцена с талантливи актьори пак ще е разтърсващ, и титаничната „визуализация” на думите – Мариус и пловдивската трупа успяват. Няма как спектакълът да не е великолепен. Дори, и то не само за краткост, велик.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *