Музиката и думите в превода на “Белези”

|
През месец ноември издателство „Махалото” публикува на български език автобиографията на Антъни Кийдис, вокалът на „Ред Хот Чили Пепърс”. За книгата разговаряме с преводача й Николай Василев.

Здравей, Ники, за много години. Ще разкажеш ли малко повече за книгата – как се случи така, че се зае с превода й? Ти ли я избра или по-скоро – тя тебе?
НВ: За много години! Всичко най-най и на теб, и на екипа и читателите на чудесния ви сайт!
Относно книгата... Книгата ме избра, т.е. българските й издатели, ако трябва да съм максимално сух и точен. По онова време – беше към средата на 2007 г. – се засичах почти ежедневно с едно от главните действащи лица в „Махалото” – мистър Мони Панчев. Веднъж, едва ли не на шега, ме попита дали не бих проявил интерес да се заема с превода на автобиографията на Кийдис. Не му мислих много и приех, тъй като винаги ми е било изключително приятно да се занимавам с писане за музика под една или друга форма, а самата идея за превод на книга на подобна тематика ме зарази моментално – най-малкото, беше си чисто предизвикателство... Така започна историята – като своеобразен експеримент, поне за мен, макар впоследствие работата да ме обсеби тотално...
 
Трудно ли се превежда автобиография?
НВ: Ще излъжа брутално, ако кажа, че е лесно. Няма лесен превод, без значение дали езикът на писателя е „земен” или неразбираем. В случая с „Белези” имах късмет, тъй като Антъни пише изключително леко и четивно, ако мога да се изразя така – без излишни философствания, префърцунени фрази и прочее „интелектуални” забежки. Автобиографията му е изключително откровена и динамична и разкрива както тъмните моменти от живота му, така и множество забавни случки. Изобщо, балансът между сериозно и комично в книгата е идеален, което доста спомага за лесното й „влизане” от читателска гледна точка и съответно улеснява в значителна степен и преводача – би било ужасно да превеждаш нещо отегчително или неразбираемо...
Може би най-трудни, но същевременно и най-интересни се оказаха преводите на текстовете на песните на Red Hot Chili Peppers. Да запазиш смисъла без да превеждаш дословно, като същевременно се стремиш да поддържаш и някаква що-годе прилична рима и поетически ритъм... Да, голяма играчка беше, но тръпката определено си струваше. Вярно, в крайна сметка редакторът на „Белези” е решил да „поправи” текстовете и да ги приведе във вид на почти дословен превод (впоследствие пуснах „оригиналните преводи” в личния си блог), но това си е негово решение, все пак – въпрос на индивидуална гледна точка и разбиране. Лично аз си начесах крастата – поиграх си с думички, стихчета и стъпки и съм сравнително доволен от крайния резултат.
 
Доколкото разбирам, това е първата ти преводна книга – какви са плановете ти в тази насока оттук нататък? Вярна ли е приказката, че апетитът идва с яденето, или гледаш на това като на еднократен проект?
НВ: Да, така е. Случвало се е да превеждам разни кратки текстчета, но по отношение на книга дебютирах с „Белези”, хе-хе... Честно казано, едва ли бих отказал нов превод, най-малкото за да си уплътнявам извънработното време, но в никакъв случай не се целя в граденето на „кариера” на преводач. Приемам го просто като приятно и интересно занимание, свързано с може би най-приятното и интересно нещо за мен откакто се помня – музиката.
 
Познат си на читателите като един от най-добрите музикални журналисти в България, какво ти дава и какво ти отнема превода, спрямо създаването на авторски текстове?
НВ: Мерси за комплимента, но никога не съм се възприемал като журналист. По-скоро съм музикален маниак, извадил късмета да може да се занимава с хобито си и в полу-професионален план.
Що се отнася до преводите – не бих казал, че ми дават нещо по отношение на авторските ми писания. Точно обратното – дългите години на заиграване с т. нар. музикална журналистика са ми помогнали да натрупам доста познания в тази сфера, което, от своя страна, ме улесни доста при превода на „Белези” – и от гледна точка на специфична терминология, и по адрес на самата материя.
 
Има ли според теб интерес към биографиите на музиканти и групи – на книга, в сравнение с музикалните филми, например?
НВ: В глобален аспект – категорично, съдейки по буквално стотиците музикални биографии на групи и изпълнители от всякакъв ранг, излизащи ежегодно по света. Относно България... Самият факт, че в държава като нашата има цели две издателства, специализирани в превода и тиражирането на музикални биографии, като че ли е достатъчно красноречив... Ако пък тръгна да съдя само по себе си и по най-близкото ми обкръжение, интересът към този тип книги е огромен – у дома направо „гъмжи” от музикални томове и томчета, за ужас на благоверната ми половинка, ха-ха!
 
Има ли нещо общо между текстовете на Антъни и биографията му – като език, като теми?
НВ: Да, категорично. Както вече стана дума, езикът на Антъни е невероятно „земен” и... близък до аудиторията, за която е предназначена „Белези”. Абсолютно същото важи с пълна сила и за текстовете на песните му – конкретни, динамични и разбираеми, а не просто навързани една за друга дълбокомислени фрази.
 
Интересна ли би била „Белези” на читател, който не познава музиката на „Ред Хот”?
НВ: Със сигурност, стига читателят да е по-широко скроен и да не се стряска лесно от казани в очите житейски истини и болезнено откровени самопризнания... Освен това, както споменах, книгата е пълна и с доста забавни моменти, при това поднесени по изключително приятен начин, така че с чиста съвест бих могъл да я препоръчам на... кого ли не. ;-)
 
Сигурна съм, че си чел биографиите на много други музиканти и групи, как би сравнил „Белези” с тях?
НВ: Спокойно мога да заявя, че „Белези” е един от най-интересните образци в жанра. Не го казвам, защото съм се занимавал с превода й, а от гледна точка на сравнение с десетки други „животоописания” на музиканти и групи, които съм изчел... В момента се сещам за биографиите на Motley Crue (“The Dirt”), Einstuerzende Neubauten (“Hoer mit Schmerzen”) и Led Zeppelin (“Hammer of the Gods”, издадена у нас от „Махалото”), а донякъде и тази на Иги Поп (“Open Up & Bleed”) като относително близки по динамика и степен на „приковаване на вниманието”.
 
Благодаря ти :)
НВ: Аз благодаря за проявения интерес. И приятно четене. :)


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *