Мъжките грехове на един професор

|
На 5 октомври в салона на читалище "Д-р Петър Берон" в София в поредицата "Литературна гостоприемница" бе представен сборникът с разкази и новели на проф. Банко П. Банков "Мъжки грехове", с който се отбелязва и 75-годишния юбилей на талантливия творец.
Водеща на събитието бе създателката на салона "Литературна гостоприемница" поетесата Надежда Захариева.
Аналитично и задълбочено слово за книгата и нейния автор произнесе поетесата Елена Алекова, която е и автор на предговора към сборника.
Присъстваха много приятели, близки, ценители на българската литература, видни съвременни творци като Весела Люцканова, Петя Цолова, Николай Стоянов, Павлина Павлова, колеги на професора от УАСГ и др.
С неподправен артистизъм и майсторство два от най-силните разкази ("Ергенски панаир" и "Да пипнеш успеха"), включени в сборника, прочете актьорът Борис Луканов, а бардът Милен Тотев от Ловеч изпълни три от любимите на автора на "Мъжки грехове" песни от Булат Окуджава, които отлично се вписаха в общата приповдигната емоционалана атмосфера на вечерта.
Мнения за автора и неговата вълнуваща проза изказаха Николай Стоянов, Павлина Павлова, Петя Цолова, Невена Андонова, колеги на професора от УАСГ.
Техните слова бяха не просто елейно-хвалебствени думи като за приятел, а справедлива похвала за успеха на един самобитен талант, който вече е достатъчно високо оценен от читатели и ценители на художествената проза, но и тепърва ще бъде откриван от нови (по)читатели заради прозата си, "издържана" в класически стил.
Творбите в сборника "Мъжки грехове" носят всички отличителни белези на голямата белетристика, като същевременно са в руслото на "фашън"-а (факт плюс фикция), тъй като историите, разказани в тях, са истински случаи и случки от живота на автора в Ловеч като момче и са видяни "през детските очи на живота", както пише в предговора на книгата д-р Алекова. Същевременно художественото изображение и белетристичните похвати превръщат фактите от живота, бита и ежедневието в силни разкази, в които обобщенията звучат не натрапчиво и с апломб, а се появават сами, излизат от рамките на случая и се превръщат в алегории и символи.
Стилът и маниерът на писане на Банко П. Банков се отличават рязко на фона на днешното литературно каканижене. Речникът му е богат, сочен, детайлизиран, плътен, релефен и характерологичен. В творбите му няма многословие, предвзетост и преструвка. Това са разкази по истории от живота, които авторът не просто преразказва със свои думи, а пресъздава с цветна палитра върху голямо платно. Те потвърждават за сетен път, че отминалите времена и епохи, истории и случки могат отново да оживеят и да развълнуват и съвременните хора, защото нещата в тях са дълбоко човешки и човечни, а човешкото остава непроменено и непроменимо.
По този начин отминалите времена и хора заживяват отново и ние можем да видим в тях както своите предци, така и самите себе си.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *