„Мяра за мяра” без мяра

|
Откриването на театралния сезон продължава с „отличен” да изненадва и очарова почитателите на шестото изкуство в столицата. Пред зрителите на МГТ „Зад канала” прочутата с предизвикателното си режисьорско неспокойство Лилия Абаджиева („Страданията на младия Вертер”, "Записки от подземието", „В полите на Витоша”...) снощи разгърна проблема за страстта и неусетно прикова вниманието на журналисти и ценители за близо два часа с предпремиерата на спектакъла „Мяра за мяра”.

Момент! Това не е Шекспир!

Или по-скоро не е времето на Шекспир. Това е философията на Монтен, чиято главна цел е да намери най-подходящото и съответстващо на човешката същност поведение и „Опити”-те му да я извлече от реалния живот, чиито основен двигател е страстта. Философия, преведена на драматургичен език от Шекспир през ХVІ век, и успешно адаптирана към пулса на двадесет и първото хилядолетие от Лилия Абаджиева: „Страстта /като мяра/ по всяка плът отдадена” („Мяра за мяра”), „Страстта /като мяра/ по разнебитените ни убежища” („Макбет”) и „Страстта /като мяра/ по безкопнежното отсъствие, по стъпалата на смъртта” („Отело”).
Секс и власт! Това е нейната реакция – вопъл и стон, срещу съвременните опити за конституиране на човешките желания, срещу порочната практика на убийство на страстта чрез незабавно сбъдване на току-що родените копнежи и срещу процеса на обезличаване от лутането по пътя към непостижимата хармония на андрогина.

Митът за съществуването на трети, смесен пол на хора, погубени от своята надменност, осмисля режисьорския избор на изцяло мъжки актьорски състав: Леонид Йовчев (гост), Антоний Аргиров, Александър Кадиев, Александър Димов, Борис Георгиев (гост) и Петър Калчев. Дихотомията на андрогина поставя началото на греховния живот на човека, сам допуснал да бъде роб на природно необходимото влечение между мъжкото и женското, изразено в осъзнато, мъчително и напрегнато търсене на изгубената цялостност. Слетите допреди това тинктури на огъня и на светлината са съдържали любовта към самия себе си като към някакъв девствен център, затова и алегорията въздейства с пълна сила чрез образите на Изабела, Жулиета, лейди Макбет, Дездемона и Емилия. Идеята е, че днес само един мъж може да представи женската същност в цялата й божественост, а човешкото себепознание е провокирано от актьорското превъплъщение в героя и превъзбудата от играта.

Сценографията и костюмите са дело на Васил Абаджиев. Декорът е решен в минималистичен стил и по думите на режисьорката отразява „архитектурата на Ренесанса, но в уеб естетика.” Още светлина, музика, танц и преди всичко автентичните Шекспирови диалози и сонети в превод на Валери Петров („Мяра за мяра” и „Макбет”) и Любомир Огнянов („Отело”) придават на постановката уникално динамична и разчупена форма като създават неповторима трагикомична атмосфера с характерен лимонов привкус.

Какво е „Мяра за мяра”?

Три подстъпа към страстта, умножени по шестнадесет житейски съдби, делени между шест действащи лица в пет действия на фона на осем колони плюс четири стола и две маси. Сигурна съм, че всеки ще намери различно решение на уравнението, защото спектакълът е изпитание за разума, чувствата и времето.
 

Ивелина Минчева



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *