Място и време за загубване в приятната компания на Иванка Могилска и войнишките истории на Стоил Рошкев

|
Това получи публиката на „Време за четене” и така прекара своята петъчна вечер - 14 март. Както вече се обяви, това е най-новата инициатива на издателска къща „Жанет 45“. Всеки първи петък, съвместно с галерия „Дебют” към Художествената гимназия, издателството ще организира четения в свободна форма, на които музика, художествени платна и литературно слово да се слеят в едно, образувайки триизмерен микс на съвременното изкуство.
Планираният старт на „Време за четене” позакъсня с една седмица и с това може би обиди малко почитателите на литературните вечеринки, които предпочетоха да оставят за по-натам посещението на петъка, посветен на изкуството. Залата, която тези дни е и мястото, където се помещава изложбата „Даскалиада“, остана необичайно пуста за този тип срещи. Но за това пък така се получи един свободен диалог на седящите на столчетата отзад с тези, които стоят отпред с книга в ръка.
Прочетени бяха откъси от двете книги, които авторите представиха на онези, за пръв път докосващи се до „Места за загубване“ на Иванка Могилска и „Жени по китайската стена“ на Стоил Рошкев, както и на тези, които отдавна вече познаваха материята.
Единствено жанрът – роман, може да свърже двете книги. Коренно различни като стил, характер, замисъл и изпълнение са двете заглавия. В романа на Могилска се крият много мисли, размисли, философски съждения, писателката „чопли“ и „нищи“, слага под съмнение всичко, задава въпроси и търси отговорите, разгадава, стига до проникновени изводи и ги превръща в истината за двете главни героини. Стилът в „Места за загубване“ е по-скоро описателен, авторката залага на лапидарността, разсъдливостта струи почти от всеки ред. Романът е сякаш малкият свят на две жени, вглъбени в себе си, търсещи се, чакащи се. Изправени пред предизвикателството да се срещнат, те се губят в собствените си мисли. „Места за загубване” е роман за силата на мълчанието, за общуването на подсъзнателно ниво. „Жени по китайската стена” пък от своя страна представя нещата такива, каквито са. Няма я тази метафоричност, романът те кара да се замислиш, но не по този философски начин, който Иванка Могилска е потърсила и намерила за себе си. Това е репортерски разказ, посветен на последния наборен войник, уволнил се миналата 2007 г. В книгата се оглеждат историите на един висшист, „преживял“ казармата и разказал всичките си интересни случки от този период. „Жени по китайската стена“ издава тайните мисли на всеки отслужил, разкрива какво може да се случи в казармата на един младеж, как се чувства и как се променя човек там, за какво мисли и как преживява. И макар и вулгаризми действително да има, по думите на самия автор в книгата се преплитат „различни стилови регистри“. Историите са истински, езикът е този от ежедневието. Лора Шумкова пише за прозата на Стоил Рошкев: „Как се съчетава уличен реализъм с авангард,… прозата на Стоил Рошкев ще ви отговори венага“.
След един съвсем неформален и свободен разговор следващата петъчна среща се очаква да бъде също толкова приятна и да се превърне в място за среща на всички онези, проявяващи интерес към съвременното творчество. На 4 април галерия „Дебют“ отново ще отвори врати за литературния петък с нови двама автори, които да ни поднесат поредната поетична или може би прозаична изненада. Заповядайте!
 

Янислава Монева



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *