Наближава Коледният панаир на книгата 2004

|
На 9 декември във Военния клуб се състоя пресконференция по повод предстоящия Коледен панаир на книгата.
Панаирът ще се прведе на централната сграда на НДК, на 7 етаж, в зала 3 и прилежащото към нея фоайе от 15 до 19 декември включително. Организатори са Асоциация "Българска книга", Национален център за книгата и Национален дорец на културата. В това издание на панаира ще участват 145 издателства и фирми, свързани с бранша. Работното време ще е от 10 до 19 часа, а цената на входните билети ще е 1 лев, като за ученици входът ще е безплатен. На част от щандовете ще може да се закупуват книги, цената на които ще бъде намалена със стойността на входния билет. Щандовете на издателствата, които предлагат тази възможност ще бъдат обозначени с червени точки.
На пресконференцията присъстваха Раймонд Вагенщайн (председател на АБК), Игор Чипев (директор на Националния център за книгата към Министерство на културата), Димитър Димитров (зам. председател на АБК и директор на Националния панаир на книгата), Пепа Николова (бъдещ директор на НДК), Михаил Мирчев (шеф на агенция "Асса М"), Йордан Ефтимов (водещ и организатор на Литературно кафене "Хеликон").
Г-н Вагенщайн сподели спомени от зараждането на книгоиздателския бизнес у нас, когато книгите са се разпродавали на ул. Иван Асен и парите са се носили с чували. През 1994 г. част от издателите се сдружават в една асоциация, като през годините председатели са били Раймонд Вагенщайн (с няколко мандата), Игор Чипев, Никола Кицевски, Надежда Кабакчиева, Димитър Димитров. За панаира говори г-н Димитров. За културната програма на панаира няколко думи каза г-н Чипев. Премиери и представяния на нови издания ще се случват в зала 3.2., а в зала 3.1. Нов български университет ще прави Училище за творческо писане (повече за тези събития може да откриете в раздела ни Покани). Г-н Чипев сподели радостта си, че през тази година има 6 издания на български автори в чужбина, случили се по нормалния за света начин - издателство от съответната страна си намира български автор, издава го и го продава в чужбина. През тази година и Фонд Култура за пръв път обяви сесия за подкрепа на преводи на българска художествена литература, дано бъде успешна. Г-н Чипев показа и DVD дискове с български филми, като бързо разсея недоумението ни защо Центъра за книгата се занимава с кино - в кутийката има и книжка с текста, по който е правен филма (представянето на филмите ще е на 17.12. от 15 часа).
Г-н Ефтимов представи програмата на 4-тото издание на Литературно кафене (това издание отбелязва и една година от неговия старт). Пълният й текст може да видите в разделът ни за Покани). "Словеса" ще се постарят да отразят адекватно това издание на литературното кафене.
В края пресконференция бяха представени резултатите от национално представително социологическо изследване направено от агенция "Асса М". Изследвани са две извадки - представителна с обем около 1100 души и извадка от 950 души, които четат. Ето и част от цифрите, споменати от г-н Мирчев:
"Четете ли художествена литература?" - често правят това 22 процента, а на 27 процента това им се случва по-рядко. От другата страна има около 50 процента, които откровено не четат. Естествено, при съпоставяне с образователна степен се вижда, че висшистите четат най-много, но и при тях 20 процента изобщо не четат. Жените четат повече.
"Българска или чуждестранна литература предпочитате?" - Съвременна литература предпочитат около 50 процента, срещу класика - около 44 процента. В рамките на съвременната литература съотношението българска/ чуждестрана е 7 към 42 процента, а в рамките на класическата литература съотношението българска/ световна класика е 19 към 25 процента. Само 17 процента (от четящите) четат редовно поезия.
"Фактори при избор на книга за четене" - тематиката е на най-важна (100 процента, т. е. винаги на първо място се гледа каква е тематиката на книгата). На второ място е името на автора и препоръката от приятел или близък човек. На трето място е препоръката от продавач. Преводачът, рекламата, някакви обявени награди, получени от автора или книгата, името на издателството - всичко това е с много по-нисък рейтинг при избор на заглавие. Не са купували книга през последната година 70 процента от цялото население и 30 процента от четящите. Факторите при избор на книга за купуване са горе-долу сходни с тези при избор на книга за четене, като тук обаче напред изскачат цената и дизайна, полиграфията на книгата, как изглежда тя.
Интересен беше и рейтингът на най-четените автори: първата позиция е на Паулу Коелю, на второ място са Даниел Стийл, Артър Хейли и Христо Калчев. В групата на трета позиция са Джон Гришам, Ернст Мулдашев, Стивън Кинг, Джеймс Хардли Чейс, Димитър Талев и Иван Вазов, а в четвъртата - Александър Дюма, Дейвид Балдачи, Димитър Димов и Николай Хайтов.
Това са част от изнесените данни, надяваме се АБК скоро да публикува и пълния текст на изследването.
Стойо Вартоломеев, шеф на "Хермес" започна една тирада в която хвалеше издателството си (едно от двете най-популярни според изследването), но слава Богу, беше прекъснат навреме.
След пресконференцията започна тържество по случай 10-годишнината на Асоциацията на българските книгоиздатели, която наскоро беше преименувана на Асоциация Българска книга. Промяната на името е заради включването и на книгоразпространителите в Асоциацията.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *