Наближава нов двубой в клуб Бялата ръкавица!

|
Наближи Вторият Трубадурски Двубой. За разлика от по-агресивното поведение на участниците в навечерието на първия, този път съперниците са лирични, деликатно вглъбени, съчувстващи. Техните оръжия изглеждат приготвени по-скоро да поздравяват, отколкото да поразяват. Но дали това не е само привидно?
Двубоят на 25 януари 2006 г. в Клуб “Бялата ръкавица” към арт-център алтера (бул. “Драган Цанков” 36, Интерпред) ще разкрие истинските им намерения и поетически умения.
 
НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ:
Поетът е оръженосец на пеперуда. Магията, метафорите и римите трябва да бъдат в кръвта на поета, по-точно в кръвта на пеперудата. Поезията е дреха от ехо, с която се облича душата и бъдещето. Поезията е пъпната ни връв с Космоса и със свраката, която събира снежинки. Днешната литература обаче, прилича на пороите през лятото на изминалата година. Неизтощими облаци, тонове вода и думи, много думи. Но такава е съдбата на всяка литература, която си въобрази, че се създава отведнъж и идва от нищото. Зная и вярвам, че след пороите, по най-високите места върху скалите ще поникнат прекрасни цветя. Техните лица и имена вече витаят из въздуха -– цветни и необикновени. Няма как в къщата на българската литература да не дойде тока – трябва да сме готови да видим светналите прозорци или прозорче. Но какво прозорче само!
Бъдеще ще имат онези писатели, които по рождение ходят на пръсти, които искат да докоснат Луната и слънцето. Но това вече опира до волята, до страданието, дори до готовността да се самоунищожиш. Последните години много се експериментира. Незнанието не е извинение за експеримента, а експеримента не може да бъде убежище и оправдание винаги. Няма как да ходиш по водата, ако невидимо не стъпваш по нечии рамене. ДНК-то на българската литература е в къдрицата на Христо Ботев, в капката кръв от куртката на Димчо Дебелянов, в уплашения поглед на Разцветников. Еделвайсът расте на най-високото, лилията в най-ниското, но те са сестри и по цвета на кожата си, и по очарованието си. Българската литература ги е откривала и ще ги открива.
 
ПАЛМИ РАНЧЕВ:
Близко до природата ми, а и вероятно предпочитано предизвикателство, е постоянното желание да търся неизтребимо човешкото там, където всичко – хора, неща и животни – са официално декласирани. И не са част от друга ценностна система, освен от своята. Опитвам се да усетя тласъка на живота, да го запомня, и да го следвам, дори и по места, за които ентропията изглежда по-вероятна. Като дете се интересувах от обратната страна на луната. Доколкото си спомням имах и монголска серия от пет марки на тази тема. Значително по-подробно, и със съответен интерес, наблюдавах раздвижването, дори оживлението, по обратната влажна повърхност на отместения камък. Най-лесно ми е, когато се опитвам да разбера как грозната жена се усмихва красиво. Това ми хрумна. И защо ми изглежда толкова чисто докосването на детското пръстче, от което по лицето остават смешни следи. Без тези твърдения да изчерпват естетическите ми усилия, обяснят сравнително точно защо, ако след всички написани и прочетени стихове, над горната ми устна се е появила поетическа капка пот.
 
Двамата поети ще се състезават в пет тура:
I. Един куплет пирони.
2. Два куплета без другите.
3. Три куплета дървета, врани и други.
4. Четири куплета живот.
5. Дълга любов.
 
След всеки тур публиката ще гласува и така ще определи победителя, който ще получи грамота и награда от списание “Алтера”.
 
На 30.11.2005 г. в клуб “Бялата ръкавица” към арт-център “Алтера” (сградата на “Интерпред”) се проведе Първият трубадурски двубой между поетите Пламен Дойнов от в. “Литературен вестник” и Пламен Киров от издателство “Български писател” (виж репортаж). Те се състезаваха в пет тура (“Любовта е музика за продан”, “Истински истории”, “Аз contra ние”, “Политическа зима” и “Умирай трудно”) като имаха по 5 минути на разположение да представят свои стихотворения по всяка от темите. Публиката гласуваше след всеки тур и определи като краен победител Пламен Дойнов, който освен моралното удовлетворение, получи грамота и пълен комплект от издадените досега броеве на сп. “Алтера”.
Целта на тези двубои – един до друг да застанат поети от различни литературни среди, с различни поетически почерци и естетики, които да доведат своя публика и така да се преодолее “лошият регионализъм” (М. Неделчев) – беше изпълнена. Вместо обичайното за такива събития “монолитно” присъствие, публиката беше разнородна и за много посетители това беше първото запознанство с единия или другия поет. Резултатът е, че хора, интересуващи се от поезия, откриха нов, интересен автор и видяха как различните гласове могат да зазвучат в хармония, макар и в хармонията на съперничеството.
 
За тези, които не познават авторите, ето и кратка биографична информация:
 
ПАЛМИ РАНЧЕВ
Роден съм в София. С това вероятно трябва да започна. Всъщност за раждането си ще кажа малко. А и за останалото след него. Споделям с нежелание биографични подробности по този начин. Другият е да пиша - поезия, разкази и романи. Но и тогава не съм напълно - сигурен споделям ли биографични подробности, дори когато биографията стърчи сред текстовете ми. Ще добавя, че съм завършил гимназия и Спортната Академия. Не съм сигурен дали има някакво значение. Сега не само не бих ги завършил, ами нямаше и да ги започвам. Бил съм боксьор, треньор, собственик на кафене и игрална зала, директор на вестник, сценарист, телевизионен водещ и безработен. Със сигурност мога да прибавя още няколко начина (да речем десетина), с които съм си изкарвал прехраната. Писането дълго време беше моето нелегално занимание.
След 89-та мнозина се тревожеха, че българските писатели нямат ръкописи в чекмеджетата си. И почти никой обърна внимание, че в чекмеджетата имаше писатели. Аз съм един от тях: писател в чекмедже. Такъв се чувствах в продължение на доста време. “Шапката на скитника”, “Манхатън, почти събитие”, “Парцаливо знаме”, “Хотелска стая”, “Среднощен човек: биографии” са заглавия на мои сборници с поезия. Последният е “ Любовник на самотни улици и запустели къщи”.
Носител съм на няколко второстепенни литературни награди. Мои разкази и стихове са превеждани на английски, френски, полски, унгарски, турски, сръбски, гръцки и други езици. Имам договор с барселонско издателство и скоро разказите ми от “Аматьори и професионалисти” ще излязат на испански.
 
НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ
Николай Милчев е роден през 1958 г. в Плевен. Детството и юношеството му преминават в гр. Ловеч, където завършва гимназия. Продължава образованието си във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”. Участва в творческите търсения на студентския кръжок “Емилиян Станев”. Автор е на десетина поетични книги, между които “Лирика”, “Случайно и определено”, “Бяла залисия”, “Изневиделица”, “Пейзажи с Лолита”, “Очи широколистни”. Сътрудничи на целия литературен печат, негови стихове са излъчвани по Българско радио, БНТ и др. Автор е на стихове за деца, на текстове за детски песни и на детския мюзикъл “Таласъми без налъми”. Водил е предаването “Поетична сряда” в Телевизия 2001, където представя над 50 млади автори.
Носител е на национални литературни награди – за студентско творчество – Шумен 1982 г., наградата Николай Хрелков, наградата на СБП за детско-юношеска поезия за 1995 г., наградата Девин 2004 г., лауреат е на конкурса “Златен ланец” на в. “Труд”.
Негови стихове са превеждани на руски, английски, немски и унгарски. Бил е заместник главен редактор на в. “Средношколско знаме”, последните десетина години е учител в 105 СОУ “Атанас Далчев” в София.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *