Наградиха участниците в конкурси за стихотворение и есе в Бургас

|
Читалище "Св. Св. Кирил и Методий" в Бургас определи победителите в литературния конкурс за стихотворение и есе. На тържество в хотел "България" на 11 май бяха обявени резултатите от конкурса, който се провежда за пети път.
Тази година в конкурса взеха участие ученици от 8 до 12 клас от всички бургаски гимназии. Журито, оценяващо творбите, е съставено от бургаските автори Ваньо Вълчев, Румяна Емануилиду и Пенка Славчева.
Отличени са осем млади таланти. В категорията поезия първото място е за Даниела Аврамова и стихотворението й "Мръсносини наблюдения”. Втора е Елена Буланова за "Разпиляха се глухарчетата” и трето за Теодора Стефчева за нейното "Ароматът на моя живот”. В тази категория журито реши да даде и две поощрителни награди на Мирослава Ангелова и Евелина Маринова.
За есе бяха присъдени три награди. Мадлен Пакратян с "Остров любов” спечели първо място, второто е за Мария Атанасова с "Да бъдеш - заслужава ли си”, а третото - за Гергана Несторова за произведението й "Когато рамките са тесни за мечти”.
 

Розалинда Петкова, секретар на читалището


 
Ето и някои от наградените творби:
 

I-во място за поезия: Даниела Аврамова, Английска гимназия


 
Мръсносини наблюдения
 
Застоял мирис на една вече позната история
се просмуква в новата ми риза.
Усещаш ли как между памучните влакна
ляга маранята и унася се?
Чуваш ли ехото от писъците на удавника,
които приливът носи и нехайно разбива в брега?
Виждаш ли докера, изпитващ странно облекчение
след суха никотинова целувка от изгарящ филтър?
Вкусваш ли влагата на черния пясък,
неравен и отъпкан от повехнали рибари?
Чувстваш ли самотата на голия фар,
блъскан агресивно от водни арки?
Сега разбра ли,
че застоялият мирис идва от пристанищата –
най-мръсно доказателство за липса на море,
когато теб те няма.
 
 

I-во място за проза: Мадлен Патракян - 11 клас на Английска гимназия


 
Остров "Любов"
 
Добре дошъл в моето сърце, на моя остров! Да те изгоня няма смисъл, та нали те чаках толкоз дълго! Не мога да те моля да ми простиш, след като аз самата не мога да си простя. Добре дошъл все пак, приветствам те с твоето мълчание, което пълни шепите ми с топли думи… Но сякаш всички думи са излишни, а всяка философия – лъжа. А болката остава и тежи върху мен като корона. Всичко сякаш иска да ме сломи, дори на своя безлюден остров имам врагове. Виждам алчни ръце да се протягат към душата ми, с грешни пръсти да отнемат любовта. Виждам хиляди слънца, фалшиви, да изгряват, за да ме ослепят. Но кажи ми, че от мен имаш нужда, припомни ми миналото! Убеди ме, че не водя грешната империя на дългото страдание! Убеди ме, че има смисъл, че може да сме заедно тук, на този остров!
И пак продължавам да чувствам страшната любов, с която моря кръвта от незарастващите рани. И все пак напразно протягам ръцете си към нещо и крача безмълвна, сякаш стъпвам по острието на ножа… И пак искам теб! Ослепяла от любов, душата ми все те очаква с лице към морето, за да чуе твоето завръщане, да види твоя силует. Наказанието все да те обичам и като гибел да те следвам си остана! В сърцето ми блика надежда, че все още и ти ме обичаш, та нали дойде!
Казах ли ти добре дошъл? Май да. Прости ми за грешките, неугледно е цялото ми минало, ценя това, което продължава! Тази нощ ще пием вино с печени бадеми, а струните на нашите гласове ще свирят с виолите на вятъра. Ще се стопи последната сълза, ще се удави мъдро и красиво в пясъка. Ще ни напуснат и гордостта, и вината, а върху ръба на пълните ни чаши ще кацне неочаквано една мечта, чиято близост ще ни плаши странно…
Добре дошъл отново в моето сърце, на моя остров! Последно помня как крачеше, отдалечавайки се от мен, докато не се сля с тъмнината на далечината, докато мъглата не те погълна и аз не ти казах своето последно „сбогом”. Напусна моя остров, издълбавайки дълбоки следи, като на гигант. Но нека тази нощ бъдем без минало, не искам биографии и спомени. Ще бъдем заедно днес, а нека се разминем завинаги утре! Проклети да сме, ако кажем „изневяра” като отново ще се залутаме в обърканите си съвести! Нека любов с любов на острова някъде си се срещнат, и в този свят да просветне в миг нов свят, различен от всичко познато, чуто, видяно и почувствано!
Добре дошъл в моето сърце, на моя остров! Днес полети няма, моторите спят. Само мечтата ни без видимост лети, а надеждата й свети… Днес няма да има „сбогом”, добре дошъл на моя остров!


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *