Надникнете в „1000 страници България“

|
Корица на книгатаИздателство „Сиела“ предлага една необикновена книга - „1000 страници България“ на Румяна Николова и Николай Генов.

Тази книга не е пътеводител, нито енциклопедия. Не е и пътепис. Тя съчетава по малко от всичко това в един поглед към страната ни от двама журналисти и фотографи, които непрекъснато са на път. В нея ще намерите много любопитни факти и неизвестни истории за места и хора, които може би познавате, и още безброй други, за чието съществуване не сте и подозирали. В 1000 страници ще обходите България надлъж и шир – в днешните и отминалите й дни, а много от красотите и богатствата й ще видите във фотографии. И нетърпеливо ще се впуснете сами да изследвате многобройните посоки, които ви предлага, да изживеете своите екзотични пътешествия под родното небе.

След популярните свои пътеписни книги и албуми Никой не си тръгва от Индия завинаги, Египет,  100 дни в Китай, Спирки под Южния кръст, Свещени места по света от Юкатан до Хималая, Родопи – свещената планина и др., това е осмата обща книга, която тандемът Румяна Николова и Николай Генов предлага на любознателните, преди да се отправи към следващата интересна  точка у нас или по света. 

*** 

От авторите:

1000 страници за България? Но това е страшно много! Чувахме подобна реакция неведнъж, когато споделяхме идеята си за тази книга. Сега вие я държите в ръцете си и ние не спираме да си повтаряме, че 1000 страници за България се оказаха страшно малко. Нещо подобно си казахме преди няколко години, когато наред с книгите ни за Индия, Китай, Южна Америка и всевъзможни свети места на четири континента, излезе и томчето, в което бяхме събрали най-вълнуващите си пътувания из родината. Обещахме си тогава, че ще изкупим вината си към многото любопитни и любими места, значими факти, интересни личности, които останаха извън неговите корици.

Това стана главната причина за тази необичайно дебела книга.

Но отново сме длъжници. И такива ще си останем, дори да добавим още 1000 страници.

Защото земята ни се е случила на Големият път Изток – Запад. Нещо повече – била е  първата спирка на праисторическите заселници на Европа. Във Варненския некропол е открито най-старото злато на човечеството, в пещерата Козарника – следи от най-древните обитатели на земята, на остров в Дуранкулашкото езеро – най-старата каменна архитектура на континента, а при неотдавнашни разкопки край Пазарджик археолозите попаднаха на град, който може да се окаже най-древният на земята. Много хилядолетия живот са отложили културни пластове в кръстопътната ни родина и за да ги видим и ние, трябва само да преодолеем апатията и леността и да излезем от къщи.

Дали си струва? Мнозина са завладявали с кръв земята ни и до смърт са я бранили. Не само Константин Велики, но и други императори, канове и царе са градили в нея любимите си градове и са вдигали непревземаеми крепости и валове, за да не я отстъпят другиму. Намирали са основание и нима не си струва да знаем защо?

България е сред страните, в които на малка площ е събрано невъобразимо разнообразие. Природата е представила тук различни свои образи, избрала е тази сцена за своите шедьоври и нима ще пропуснем да им се възхитим?

След толкова пътешествия под чужди звезди, ние сме убедени - има защо да харесваме и земята си, а и себе си. По пътищата й всички можем да намерим достатъчно основания да я обичаме. И да не живеем повече в нея като равнодушни чужденци, а със съзнанието, че сме едно с България, че нейното добро име е нашето добро име и обратното.

От всички земи идват хора да се дивят на нашите природни феномени. В Европа, Азия, Америка хората се редят да видят съкровища и ценни находки от българските музеи, в които голяма част от сънародниците ни не са стъпвали. Знаят ли тези, които все още говорят за „влизане” в Европа, че век и половина преди Леонардо да Винчи да започне работата си над ренесансовия шедьовър „Тайната вечеря”, в една пещера високо над водите на Русенски Лом неизвестен художник от Търновската школа е нарисувал своята „Тайна вечеря”, която не отстъпва на Леонардовата по стойност?

Чужди филантропи и фондации подпомагат изучаването на нашата история и опазването на нашата природа, образованието на нашите деца и работата на учените ни. А колко заможни българи желаят да последват примера на родните дарители Евлоги и Христо Георгиеви, макар че внушителните им статуи пред Университета са непрекъснато пред очите им, колко от тях изобщо са чували за създателя на Априловската гимназия, макар че и той е спечелил парите си от производство на алкохол, камо ли за далеч по-неизвестни благодетели като Хаджи Ненчо Палавеев, вложил спечеленото си в чужбина богатство за благоустрояването и образованието в Копривщица... Кой днешен градоначалник знае, че на кметското кресло в Пловдив създателят на родното книгоиздаване Христо Г. Данов е седял без заплата, че не е било нужно варненци да бъдат увещавани дълго от кмета Иван Церов, за да съберат 1милион лева за строителство на варненския театър, а много от църквите през турско време били вдигани от населението за 40 дни, защото такова било условието, друговерците да получат разрешение за строеж на свой храм...

Разказваме в тези страници за хубост и чудеса, които не заменяме за никои чуждоземски, припомняме личности, истории, богатства, с които сме карали чужденци да запомнят името на България. Не за да пъчим гърди, заради минало величие, а за да осъзнаем, че на нашата земя може да се живее не само примирено, угнетено, с поглед и очаквания, вперени отвъд границите. Може да се живее достойно, храбро, със смели мечти и стръв за осъществяването им.

За да крачим изправени в света, защото не можем да сме пълноценни в него, без да знаем кои сме. Не можем да го накараме да ни цени и обича, ако ние самите не се ценим и обичаме.

Както всичките ни книги и тази не е пътеводител за интересните места в страната ни. Стреми се да покаже не как да отидем някъде, а защо. И най-вече да събуди любопитство и апетит за ново знание, за път. Тя няма претенции за всеобхватност, нито, че сме бръкнали „дълбоко”, защото и двамата не сме учени. В 1000 страници сме събрали нашите пътища из България и из книгите за нейната история, паметници, природни чудеса. Възможно е да ви се стори хаотична, тъй като не следва стриктно нито географските посоки, нито историческата хронология, но вярваме, че Азбучникът в края ще ви помогне да откриете своята дестинация. Всяка посока е добра, защото знаем, че най-важното в едно пътуване е пътуващият. А в това пътуване ще усетите своите корени. И макар да ви се струва парадоксално, това няма да ви прикове на място, а ще ви даде сила за по-висок полет.

Добър път!

Източните Родопи Източните Родопи около с. Горно поле. Отляво надясно – светилището Сиври дикме в море от мъгла, скалния феномен с нишите Хамбар кая и лешояд от колонията в Кован кая


 ГрадешницаУникална керамика от културата „Градешница“, Врачанско от ранния неолит на възраст 7 хилядолетия. Орнаментацията по съдовете е свързана с религиозните представи от онова време.


Златицата Златицата, наричана още на гръцки перпера – първата българска златна, монета, сечена от цар Иван- Асен ІІ след победата му в Клокотнишката битка на 20 март 1230 г. Единственият запазен екземпляр в света се пази в Националния археологически музей в София.


 

КАК СТАНА ВСИЧКО ТОВА? 

Ние сме семейство скитници, болезнено пристрастени към пътуванията, които наистина страдат ако не дишат праха на пътищата и нямат  „кални спомени“ от тях по обувките си. Обикаляме и както някои биха казали „се мъчим“ да пишем, снимаме и ви заразим с бацила на знанието. Да ви разкажем, че по света дракони наистина съществуват и дори да ви упътим как и къде да ги търсите, ако можем за да перифразираме тези думи на писателя Джон Ъпдаик.

Всичко започна още в края на миналия век с Индия, където за повече от 3 години изминахме няколко екватора, за да напишем книгата „Никой не си тръгва от Индия завинаги“, която издаде ИК „Хермес“, Пловдив. Тя се прие добре, претърпя няколко допечатки в многохиляден тираж, две издания и най-важното - ни даде куража да продължим.

И продължихме с „Книга за България“, защото никак не е красиво да пишеш на екзотични теми, а да ни гледаш зад стобора си. А то е едно от най-красивите страни на земята, с прекрасни хора, пребогата история … но не много радостна съдба. Засега това е най успешната ни книга, а успехът й отвори апетит за нещо по-голямо по темата.

Третата ни книга „Свещени места по света от Юкатан до Хималая“ излезе от печат през 2009 г. Тя събра парчетата от наши пътувания до екзотични места по света и всъщност беше покана, която  показва колко нашият свят е твърде интересен, пъстър и необикновен, за да си позволим лукса по цял ден да се излежаваме вкъщи и научаваме за света от екрана на телевизорите.

„100 дни в Китай“ беше книга- разказ за това как се оказа невъзможна идеята да „изръшкаме“ само за едно пътуване, макар от десетки хиляди километри, една от най-древните цивилизации на земята. Обиколихме огромната страна от пустинята Такламакан и Тибетското плато, до екзотичната Сишуанбанна , реката Ли и „кръглите къщи“ на народа хака…

И както казват, че апетитът идвал с яденето още със завръщането си от Далечният изток се замислихме да отпрашим към Патагония, за която още от детските си спомени пазим наизустени разкази от романите на Жул Верн. И така в едно дълго и нелесно пътуване двамата обиколихме южната част на Южна Америка написахме книгата си „Спирки под Южния кръст“. В нея може да се прочетат разкази за нос Хорн и Магелановия пролив, за пустинята Атакама, Мачу Пикчу и най-високата столица на земята Ла Пас, за остров Пасха, водопада Игуаси и още много други места. Разбира се с това далеч не изчерпахме темата за континета, чиято северна част оставихме са най-близко бъдеще.

С приятелите ни Христо Тодев и Биляна Савова издадохме албумът „Родопи – свещената планина“ – тема за която един живот не стига, но поне я „опитахме“.  Двехилядния тираж на изданието, въпреки сравнително високата му цена, се продаде само за 3 месеца, което пък от самосебе си говори за порасналото желание на българите да пътуват.

Без да имаме претенциите да сме изключителни писатели, фотографи или кинаджии, със сигурност можем да твърдим, че сме една добра комбинация от всичко това. Доказват го изложбите и беседите, съпътстващи премиерите на всяка от споменатите книги. По време на тях събрахме завиден кръг от приятели и съмишленици. Когато открихме изложбата на  „Родопи – свещената планина“ холандски банкер и един от спонсорите ни, г-н Яп видя, играещите  хоро на площада пред Народния театър десетки младежи с насълзени очи, развълнувани от „Излел е Делю хайдутин“ и изпълнението на смолянския оркестър от 100 каба гайди отсъди кратко  видяното с коментара  „Успяхте !“.  А и днес зад гърба му в кабинета виси плаката на нашата родопска изложба, което обикновено не е в тона на банковите  инситуции.

Междувременно за целият ни „творчески“ период на бял свят се появиха и албумите ни  „Тракийските съкровища и Долината на тракийските царе“ (в памет на незабравимия археолог д-р Георги Китов),  „Скалните пирамиди в България“, второ издание на книгата „Египет“ , първите два филма от сериалът ни „Чудесата на Индия“ и много публикации в пресата (от тях в архива си сме запазили над 500).

Логичен е въпросът „А сега накъде ?“. Разбира се към Амазония и Рорайма, които временно отложихме. Все по често заспиваме с еретични (не еротични) мисли, мечтаейки за нещо от сорта на „България, 5 по 1000“, защото за страна като нашата може да се напишат и „1000 по 1000“, но това не е по силите само на двамина ентусиасти.

Всъщност, разпростряхме се надълго, а договореният ни срок с ИК „Сиела“ за бъдещата ни книга „Откраднатата Европа“ вече чука на вратата ни….

      Румяна Николова, Николай Генов



По материали на издателство „Сиела“



Коментари (1)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

One Response to Надникнете в „1000 страници България“

  1. 1
    2014-11-25 23:03:33
    Kamen Naydenov
    Книгата. Ме потресе! Тя е наистина неописуемо чудесна. Хвала на авторите! Научих неимоверно много, до сега неизвестни неща за Родината. Съжелявам, че не са имали под ръка и книгата "Широка лъка" от Ради Радичев с интересен материал за Родопите (моето родно место). За София ние е спомената сградата на Военното У-ще. Моите искрени хвалебствия!