Над два магически часа в Надежда с Елтън Джон

|

София, 13 юни, неделя, привечер. Докато в центъра всичко е спокойно и лениво, колкото повече наближаваме квартал „Надежда”, толкова повече надеждата за бързо придвижване угасва. Огромни задръствания, допълнително подпомогнати от затрудненото придвижване с градски транспорт, причинено от новостроящата се отсечка на метрото. За всички е ясно, че се случва нещо значимо – и то не е разпродажба в Илиянци, а концерт на стадион „Локомотив” – концерт на сър Елтън Джон – най-сетне, за пръв път у нас.



Тъжно е, че съоръжение като този стадион се използва за концерт от такъв ранг. Надяваме се скоро да има някакво подобрение относно местата за провеждане на концерти в столицата, защото рушащите се трибуни са много далеч от достойна гледка и удобно място за публиката. Да не говорим за пълното безхаберие на общината да осигури адекватен транспорт за събитие, толкова важно за културния живот. Като оставим на страна тези неприятности, организацията на концерта, част от деветото издание на фестивала „Арена Музика”, бе на много високо ниво, без проблеми с влизането на над 20 000 души.


 

Поколения в публиката. Снимка @ Елена Топлийска



Едва ли някой очакваше да бъде спазен обявеният начален час – 20.00 ч. Слънцето се взираше в очите на хората по трибуните и нямаше намерение скоро да залезе. Свикнали сме с големите закъснения на големите звезди и се приготвяхме да дочакаме поне да се смрачи. Но каква бе изненадата, когато в 20:15, с пословичната английска точност на благородник, сър Елтън Джон излезе на сцената и зае мястото си зад стилния роял „Ямаха”.



Бендът на Елтън Джон. Снимка @ Елена Топлийска






Елтън Джон Снимка @ Елена Топлийска



Дейви  Джонстън и Елтън Джон. Снимка @ Елена Топлийска



Неопомнилата се още публика бе атакувана с „Funeral for a Friend/ Love Lies Bleeding”, преминала в „Saturday Night`s Alright (For Fighting)”. Последваха три композиции от далечната 1971-а, когато излиза четвъртият албум на певеца – „Levon”, едноименната „Madman Across the Water” и поздрав за всички красиви дами – „Tiny Dancer”.



Една след друга се редяха композиции, разхождащи се из цялото творчество на родения под името Реджиналд Кенет Дуайт британец, като след всяка отделяше специално внимание на публиката, ставаше иззад пианото и се покланяше или поздравяваше почитателите си. Не бяха нужни дълги словоизлияния, за да спечели сърцата на феновете си два пъти – веднъж с музиката и веднъж с отношението си. Не можем да кажем това за много звезди от неговия ранг.



През целия концерт гласът му бе перфектно овладян, силен и незагубил младостта си и характерния си тембър, въпреки че самият Елтън Джон е поостарял. Изумително е как за два часа и петнайсет минути той буквално не се спря. Нямаше преобличания в различни тоалети, за да си почине, пийваше само глътки вода между песните. Нямаше отдих по време на дръм соло, китарно соло и прочее. Единствените сола бяха негови, на рояла. Облечен в стилен черен костюм с характерните за него бродирани мотиви по сакото и яркочервена риза с очила, разбира се, в тон, въпреки горещината, невъзмутимо настанила се насред бетонните телеса на стадиона. Ще се повторя, но на сцената всичко бе стилно. Ярко, цветно, бляскаво, но без никакъв кич, далеч от очакванията за екстравагантност.



Елтън Джон Снимка @ Елена Топлийска



Дейви Джонстън Снимка @ Елена Топлийска



Елтън  Джон Снимка @ Елена Топлийска



Найджъл Олсън Снимка @ Елена Топлийска



Дейви Джонстън. Снимка @ Елена Топлийска



Имахме удоволствието да чуем „Daniel” и „Rocket Man”, последвани от хитовите (и невероятно красиви) „I Guess That`s Why They Call It the Blues” и „Sacrifice”. Бендът е от страхотни музиканти, усмихнати, видимо в прекрасно настроение, звукът е чудесен, въздухът се разхлажда, хората пеят с пълно гърло или танцуват. Сред всичко това – едно пиано и един дребничък човек, който съсредоточава в себе си цялото внимание с изумителна лекота и успява така удивително лесно да съчетае харизматичното излъчване на световна звезда и с усещането, че прави този концерт специално за публиката си, за всеки един от стадиона, точно за теб.



Няма почивка за никого – продължаваме със „Something About the Way You Look Tonight” и „Don`t Let the Sun Go Down on Me” - не дълго, след като слънцето най-накрая е залязло и стадионът се осейва с пламъчетата на запалки, трудно видими заради все още неугасналата дневна светлина. „Sorry Seems to Be the Hardest Word” е последвана от „Candle in the Wind” – в оригиналната версия, написана за Мерилин Монро 11 години след смъртта й. Песента придобива огромна популярност с версията си за принцеса Даяна, но е изпълнявана на живо в този вариант един-единствен път.



Когато вече няма останал никой седнал на стадиона след енергичната „The Bitch Is Back”, следват „I`m Still Standing” и „Crocodile Rock” – още по-вихрени композиции с изключителен заряд. В по-свободните пространства се виждат двойки, които танцуват лудешки рок от годините на младостта си – впечатлението ми за един концерт винаги става още една идея по-положително при такива свидетелства, че публиката невероятно добре се забавлява.




Елтън Джон Снимка @ Елена Топлийска



След концерт, продължил над два часа – които отлитат, без да ги усетиш, но когато осъзнаеш колко време е минало, неизбежно изпитваш и огромно уважение към артиста на сцената – не е сигурно дали публиката ще получи бис. Минава доста време, през което Елтън Джон продължава да не си почива, а раздава автографи. Не се сърдете, че в този текст започва да се прокрадва възхищение – хубавата музика си е хубава, дори когато музикантът е затворен в себе си или пренебрегва почитателите си; но е толкова по-вдъхновяващо, когато засвидетелства внимание и обич към хората, направили го всъщност звездата, която е.



А има и бис – и то какъв. „Circle of Life”, съпътствана от анимация по екраните, и за финал – невероятното бижу „Your Song”. След която си тръгваме предоволни, не може да ни стресне нито огромното задръстване, нито неотзивчивите таксита и нелепият градски транспорт, нито идващият понеделник, нищо, нищо... защото вече „you can tell everybody this is your song” – това си е нашата песен, нашият концерт, нашият Елтън Джон – далечната някога, недостижима звезда ще продължава да грее дори още по-ярко за всеки, бил на концерта, но и по-топло, по-близко и по-силно, много по-силно.




 
Снимки @ Елена Топлийска


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *