|
Трябва да признаем, че в София липсваше такова място – сцената е разположена така, че да се вижда от максимален брой хора, уютно е и всеки успява да си намери идеалното място. Трябва да признаем обаче и че мястото отчаяно се нуждае от климатик. Както феновете, така и музикантите се измъчиха от непосилната горещина, с която нито ледът, нито кърпите и напитките успяваха да се преборят.
Ала това, което всъщност ще запомним, несъмнено е виртуозността на музикантите. Квартетът преведе публиката през истинско пътешествие от стилове – от джазов рок, през прочувствен блус, китарни сола, „истински", стари рок парчета, импровизации в чест на загиналия барабанист на ТОТО, гарнирани с неподправеното удоволствие на Стив от повторния контакт с българската публика и увенчани с взривяващ бис – кавър на Пинк Флойд.
Както всяко прекрасно пътуване, и това мина неусетно, бяхме потънали в него и ни беше малко трудно да се завърнем. Накрая бяхме съвсем мокри, доволни, изпълнени с вибрациите и положителната енергия на изключителния Стив Лукатер и бенда му. Искрено им бяхме благодарни – затова, че се раздадоха, че издържаха на горещината и че ни показаха как прекрасната музика изтръгва човек от физическия свят.
Десислава Николова
