Най-добрият от години концерт в зала България

|
Преди година се запознах с млад фламенко музикант на име Мигел Анхел Дел Охо Кордеро. Весел човек, свободен, постоянно ухилен. Веднъж на чашка го попитах: „Кажи ми, Мигел, какво значи дуенде?”. Той отвърна, по-сериозен от всякога: „Не мога да ти обясня! Ти не си испанец, няма да ме разбереш.”
Мисля, че след вечерта на 26 април, съм малко по-близо до разбирането на Дуенде.
„Чух един стар китарист, пише Лорка, истински виртуоз на шестте струни, да казва: „Дуенде не е в гърлото или в пръстите, дуенде извира дълбоко от тялото, от самите души на петите ти!”. Душите на петите...
Накратко концертът, изсвирен от Лас Мигас, Херардо Нунес и изтанцуван от Кармен Кортес, бе един от най-вълнуващите спектакли в зала България от години насам. Всяко едно място бе заето със заети хора, дошли да почерпят от огнения кладенец на една от най-сърцатите музики в света.
Музиката на Младите феи от Лас Мигас бе толкова разнообразна, колкото и произходът на членовете на групата: Каталунката Марта Роблес (китара), французойката Изабел Лауденбах (китара), германката Лиза Баузе (цигулка), един перкусионист за цвят и прелестната вокалистка от Кастилия Силвия Перез (в която се влюбих нещастно от пръв поглед и дочуване).
Звукът им е богат и разнообразен, букет от автентичн фламенко цветя, гарнирани с джази ухания, класически рози, рок насторения, танго пируети и фолк оригами.
Момичетата изпълняват достъпна и галеща ухото музика, отстъпили доста крачки встрани от суровото мъжко фламенко на изпаднали в транс певци с крещящи души и запотени китаристи в сумрачни андалузки барове.
Тяхното фламенко е нежно, но смело, хармонично и вдъхновяващо, макар далеч не-виртуозното китарно умение на двете дами.
Истинската сила на Лас Мигас е в харизмата, красотата на лицето и гласа на певицата Силвия Перез (съжалявам за повторението, но...)
Тя просто е една от онези жени, за които от пръв поглед си сигурен, че могат просто да те хванат за ръка и да те отведат накрай света. В буквалния и в преносния смисъл.
Толкова за тях, толкова от тях. Много и красиво.
За да опиша майсторството на феномена Херардо Нунес веднага ме засърбя да лепна старото етикетно клише (всички много обичаме да слагаме етикети, което просто не е в стила на фламенко, не е и дуенде).
„Той сякаш свиреше на сто китари наведнъж!”
Само че при Херардо просто не е това….
При него сякаш сто мъже свирят на една китара.
Бих могъл да опиша как пръстите му се надбягваха по грифа като освободени птици или южни ветрове с развяти гриви от вихрени звуци, как китара и мъж се сливаха в един съвършен инструмент, рисуващ музика направо по душата, без посредничеството на зрителските сетива……
Само че както и да го някъдря, пак не мога да опиша как свири този човек. Херардо просто има Дуенде. В петите на душата и в душата на петите.
Кармен Кортес танцуваше като пламък на нощен вятър, дръзновено разсичаше музиката с тяло… Макар това, което съм гледал по разни документалки, как невзрачни, дебели каки, с изправянето на крака забелват очи под звука на стържещите китари и се превръщат в демони, в Диани и карат времето да трепти около танца им като горещ въздух, не го видях на сцената на зала България тази вечер.
Нормално е хората да се щадят – концерт, и то не в задимен андалузки бар, а в душната пост-тоталитарна „симфонична” зала България. Добре поне, че не подпалиха дървената ламперия с огнените стрели от музика. Атмосферата бе така наситена и твърда, че с нож да я режеш. Само че ножът щеше да се разтопи…
Симпатягите от триото на Херардо – свиря-фламенко-на-контрабас Пабло Мартин и мултиталантът – перкусионист Анхел Санчес – Сепийо сътвориха страхотно шоу с хумора и виртуозните си изпълнения.
Бандата завърши с малка детска игра, танци, разменени китари, и много, много грейнали лица.
Огън музика, огън хора. След това за всички нас – преминаване обратно през стената от вода в реалния свят.
Пожелавам всекиму такъв първи концерт от фестивал, като на Джаз Плюс 2006.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *