Най-хубаво си е човек да вижда!

|
Във връзка с Международния ден на слепите, посветен на Валентин Аюи, Съюзът на българските журналисти, Българската секция на AIEP (Международната асоциация на писателите криминалисти) и издателство “Антос" организираха премиера на книгата на Тодор Андонов "Етюд с морени".
Представянето се състоя на 13 ноември в СБЖ.
Събитието бяха уважили Севи Севев - кмет на Смядово, където живее и работи в момента Тодор Андонов, известни български писатели като д-р Светослав Славчев и Донка Петрунова, музиковедът Генчо Гайтанджиев, Боряна Илиева и Бечо Якимов от Федерацията за приятелство с народите на Русия и ОНД (те връчиха на Тодор Андонов почетна грамота от името на федерацията), представители на организации на хора с увреждания, приятели на автора, журналисти, гости.
Водещ на проявата бе Димитър Христов. Книгата бе представена от Николай Аретов – старши научен сътрудник в Института за литература към БАН, който определи творбата "като роман, написан в духа на класическата криминална проза". Изказвания и мнения за творбата направиха С. Севев, д-р Св. Славчев ("уникален роман без аналог в българската криминална литература"), Д. Петрунова (тя изрази възхищението си от автора за неговата воля да живее, да се бори и да твори въпреки слепотата), Г. Гайтанджиев (той акцентира върху езиковото майсторство на автора и способността му да изобразява характери и личности), Сл. Генчев, Недко Недев и др.
Според изказалите се романът притежава всички добри качества на криминалния жанр, като същевременно не се ограничава с криминалното начало, а в увличащата фабула умело са вплетени и картини от съвременността чрез множеството персонажи от различни социални и професионални прослойки на обществото.
Тодор Андонов изпълни в съпровод на китара песента "Господи, дай ми шанс!", която е музикалното лого на дарителската кампания, целяща да се съберат средства за възстановяване поне отчасти на неговото зрение, изгубено окончателно през 1995 г. В отговор на въпроси, които в някакъв смисъл внушават евфемистичния и куртоазен възглед, че слепецът развива като компенсация много силно другите си сетива, включително и вътрешното зрение, Тошко отговори с типичното си чувство за хумор и самоирония: "Най-хубаво си е човек да вижда!"
Срещата продължи много повече от предвиденото и премина в приятелски дух, като стана повод за задълбочен разговор както за самата книга, така и за творчествотото и съдбата на Тодор Андонов, който неотклонно следва своя девиз "Никога не се предавай", а постигнатото от него доказва, че "човек винаги може да се справи и да победи", по думите на Донка Петрунова.
 
Повече за автора
Тодор Андонов е роден на 1 август 1959 г. в Нови пазар. Неговият житейски и творчески императив е: "Никога не се предавай!". С този девиз той върви през годините на своя живот и преодолява трудностите му преди и след като напълно загубва зрението си през 1995 г.
Завършил е Шуменския университет. Работил е като художник, телевизионен техник, преподавател по класическа китара, началник отдел, а от петнайсет години се занимава с издателска дейност. Бил е автор и водещ на радио и телевизионни предавания.
Член е на Дружество на писателите – Шумен, и AIEP (Международна асоциация на писателите-криминалисти).
Два пъти печели втора награда на литературния конкурс за кратък криминален разказ "Атанас Мандаджиев" - през 2006 г. с разказа "Билярдната топка" и през 2008 г. с "Вариация за китара и труп".
Автор е на книгите "Баща и учител на слепите" (2002); "Като българи" (в съавторство със Станислав Симеонов – Шушу, 2003; книгата представлява "пътеописание" на сърцатия им велопоход с тандем от Шумен през София до Прага в навечерието на приемането на България в НАТО) и "Осмият ден" (2006).
 


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *