Най-чудното чудовище на Виктор Самуилов

|
Радостно е, че издателите малко по малко започнаха да издават детските книжки така, както би трябвало – с хубава хартия, пъстри корици, богати цветни илюстрации и едър шрифт. Още по-радостно е, че се появяват книги не само на преводни, но и на български автори. А най-хубавото е, че новата книга на Виктор Самоулов – „Чудовище вкъщи” - е не само добре оформена (художничката Яна Левиева спечели наградата „Христо Г Данов” с нея), а и добре написана.
Трудно е да не се забележи тази книга – във формата на къща, здраво свързани с метална спирала листи от висококачествена хартия, а в същото време – корица в мрачни краски. Защото - напълно в духа на времето, стиховете са не само за деца, така, както и по-голямата част от късометражните и пълнометражни анимационни продукции. А и няма как да говорим за Чудовище, а пък корицата да е розова, нали?
До всяко стихотворение се мъдри номерът на страницата, оформен точно като номер от някоя улица. Особено колоритни са тези табелки с номера в съдържанието на края на книгата, където приличат на спретната колекция на дългогодишен колекционер на спомени. Пъстрите страници съчетават стила на Яна Левиева с рисунки на малки деца (или рисунки, които приличат на рисувани от малки деца), което създава неподражаема атмосфера, сред която се разполагат стиховете. А и те не стоят кротко и стандартно подредени. Някои са със ситничък шрифт – разказват за дребосъчето или пък ги е страх и се свиват уплашено:
 
Ръми.
- Тишината ли, бате, шуми? –
сънен ми шепне Сашо.
 
На село са нашите и сме сами.
Само ръми.
А се плашим.
(„Тишина”)
 
 
Други се разполагат нашироко – като стихотворението за мушицата – която с лекота прелита от едната на другата страница.
Има стихове, в които думите сякаш танцуват под и над реда, извиват се нагоре и надолу, някои са по-черни, други са по-дребни, трети са написани на ръка, четвърти са шарени... Това, което няма, са стандартни, обикновени и скучни стихове.
Комбинацията от талантливо подредените думи и раздвижения им графичен образ е точно това, което има шанса да привлече вниманието на родители и деца, да избяга от клишето на книгата със стихотворения за деца, да задмине скуката с двеста километра в час. Да разположи малкия читател в позната и близка вселена и същевременно да събуди любопитство и интерес. Все пак, колкото и да е впечатляващо външното оформление, още по-впечатляващо е, че стихотворенията едновременно забавляват и образоват. Най-ценната и радваща комбинация.
 
 
Търсачката
 
Мама – вечната търсачка,
все тършува нещо там.
Рови в книги и играчки:
- Де изчезна туй – не знам...
 
Мрънка пак: - И тук го няма!...
Аз, понеже бях зает,
дадох й съвет през рамо:
Потърси го в Интернет!
 
 
Най-тъжният дом
 
Объркани вчера от липса на знаци
по дългия път до Бъргас,
попаднахме с мама на Дом за сираци
и те се събраха край нас.
 
Какво се оказа – разказвам накратко,
макар че не спах до зори:
децата си имали мама и татко,
но те пък били без пари!
 
Раздадох си всички играчки, обаче
какво да се прави – не знам.
При живи родители – да си сираче
е срам за страната ни. Срам!
 
"Чудовище вкъщи" е издание на ИК "Жанет-45", можете да поръчате от виртуална книжарница "Словото".


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *