|
За девети път на 14 май в Бургас, родния град на Петя Дубарова, се събраха млади хора от цялата страна. Тази година участниците в Конкурса за стихове и проза на името на Петя Дубарова бяха 400. Както каза председателят на журито поетът Георги Константинов, тъй като всеки е представил по няколко произведения, поне 2000 творби са минали през очите и сърцата на журито. В състава му бяха още Керана Ангелова, Петя Александрова, Алек Попов и Росен Друмев. Акцентът тази година определено е върху белетристиката. Затова голямата награда се дава именно за белетристини творби.
Традиционно силна е поезията, с която младите хора участват в конкурса. За първи път е толкова голямо участието на бургазлии в него, констатираха организаторите — Къща-музей „Петя Дубарова“ и Община Бургас.
„Конкурсът показва, че младото творческо мислене не е спряло в нашето изкуство. Думите, че младите хора странят от литературата, само частично са верни. Едва ли има друга страна като България, в която толкова млади хора да пишат проза и поезия. Може би дял за това има и Петя. Това дава основание за надежда, че литературата ще живее, защото младото ято носи на крилете си високият дух на българската литература“, каза още Георги Константинов.
ГОЛЯМАТА НАГРАДА
МАНОЕЛА МАНОЛОВА ГЮМОВА — 17 г. от Търговска гимназия — Бургас получи наградата за „Бляскавите ключове“ и „Дневникът на един български ученик“
ПЪРВА НАГРАДА за проза:
ВЕНЕЛИНА ПЛАМЕНОВА ВЪРБАНОВА — 18 г. от ГХП „Св.Св. Кирил и Методий“ — Пловдив за „Мастилница и малко думи“
ВТОРА НАГРАДА
НАДЕЖДА ОГНЯНОВА ДОСЕВА — 19 г. Професионална гимназия по техника и технологии „Ат. Димитров“ — Нова Загора за разказа „Невероятната история на малката котка в големия свят“
ТРЕТА НАГРАДА
СЛАВЕНА ИВАНОВА ИВАНОВА — 17 г. от Английска езикова гимназия „Гео Милев“—Бургас за „Сияйно бъдеще“, „Геометричен ум“ и „Ново доказателство за летящите чинии“
ПООЩРЕНИЯ ЗА ПРОЗА:
МАРТИН ПЛАМЕНОВ КОЛЕВ — 17 г. Гимназия за романски езици „Г.С.Раковски“—Бургас за „Писмата на моята сянка“
АНЕЛИЯ АНДРЕЕВА СТЕФАНОВА — 17 Г. Гимназия „П.К.Яворов“ – Петрич за „Познавате ли човек с фобия“
АТАНАСКА ЛЮБОМИРОВА МЕТОДИЕВА — 17 г. ЕГ „Иван Вазов“ — Пловдив за „Фотоапарат“
РАДОСЛАВ ЦВЕТАНОВ КЛИСУРОВ — 16 г. СОУ „Св.Св.Кирил и Методий“ — Карнобат“ за „Изкуството да бъдеш мъж“
КАЛИН ПЕТРОВ ТЕМЕЛКОВ — 18 г. ХТ „Дамян Дамянов“ — Сливен за „Кашлящият човек“
ПЪРВА НАГРАДА за поезия —
ИВАН ГЕОРГИЕВ ГЕОРГИЕВ — 18 г. ПГ „Механоелектротехника и електроника“ — Бургас за „Етюд“ и „Хаде да започнем“
ВТОРА НАГРАДА —
ДЕСИСЛАВА СГЕФАНОВА ЖЕЧЕВА — 19 г. Гимназия с преподаване на немски език „Гьоте“—Бургас за „Когато кажа на света“ и „Докато се потапям...“
ТРЕТА НАГРАДА —
ЦВЕТА ДИМИТРОВА КУШЕКОВА — 16 г. Френска езикова гимназия „Антоан дьо Сент Екзюпери“—Пловдив за „Тъга“ и „Предчувствие“
ПООЩРЕНИЯ ЗА ПОЕЗИЯ:
ВИКТОРИЯ ГОЦЕВА — 18 г. Гимназия с преподаване на немски език—Бургас за „Прости ми свят“
МИХАЕЛА ДРАГОЛОВА ДОБРУДЖАНЛИЕВА — 18 г. Гимназия с преподаване на немски език—Бургас за „Отдавна ми пееш“ и „Отплавали са“
МИЛА МИХАЙЛОВА МИЛЕНОВА — 18 г. ГПЧЕ „Симеон Радев“ — Перник за „Сгушено червено“
ВАСИЛ ХРИСТОВ БАЛЕВ — 19 г. СОУ „Христо Проданов — Карлово за „Лятна равнина“ и „Сняг“
ЕКАТЕРИНА АНДОНОВА КОСТОВА — 17 г. Гимназия „П.К.Яворов“ — Петрич за „Отместил погледа си нагло“
СПЕЦИАЛНИ НАГРАДИ
НАГРАДА НА ВЕСТНИК „ГИМНАЗИСТ“ —
НЕВЕНА ПАВЛОВА ЕЛИСЕЕВА — 18 г. ПМГ „Акад.Н.Обрешков“—Бургас за „По коридора“
Иван Георгиев — Първа награда за поезия
ЕТЮД
Под билото започва
ерата на бора.
Широколистните гори
пътеките отстъпват,
други белези
навлизат в планината.
Те ще насекат небето с дъжд.
Но той е тъжен даже,
черен да речем
и пада през стиха
над този връх.
Там котките на Хемингуей
мистично стъпват
и мълчаливо изворите пазят,
събарят камъни
от морките дувари,
в огнището мъглата стапят.
Зидарят само
времето, наместо камък,
поставя
да тежи в основата на къща,
покрив да крепи
над смъртните надвесен.
А в долината
всичко туй е свършило.
Изтекло е
в затворения проход,
край локвата
ранена от капчук.
Безвремието, предполагам,
е невинна низина.
* * *
Хайде да започнем
това стихотворение,
както би се свършил светът!
Да забравим как се пише!
Вятърът да изтърве мастилницата над звездите
и да бъде тъмно...
И улиците да се скъсат
Шумът да изтънява бавно,
като дете да се изгуби и побегне,
неволно да събори чаша —
кръвта й три морета да поискат.
После да е тихо...
Да видим как града
вода е обсадила
и остров ще е той от днес.
А ти ми махаш от върха
на тази планина удавена
и аз съм страшен великан,
но само от стихотворението
те спасявам.
