|

За девети път на 14 май в Бургас, родния град на Петя Дубарова, се събраха млади хора от цялата страна. Тази година участниците в Конкурса за стихове и проза на името на Петя Дубарова бяха 400. Както каза председателят на журито поетът Георги Константинов, тъй като всеки е представил по няколко произведения, поне 2000 творби са минали през очите и сърцата на журито. В състава му бяха още Керана Ангелова, Петя Александрова, Алек Попов и Росен Друмев. Акцентът тази година определено е върху белетристиката. Затова голямата награда се дава именно за белетристини творби.
Традиционно силна е поезията, с която младите хора участват в конкурса. За първи път е толкова голямо участието на бургазлии в него, констатираха организаторите Къща-музей Петя Дубарова и Община Бургас.
Конкурсът показва, че младото творческо мислене не е спряло в нашето изкуство. Думите, че младите хора странят от литературата, само частично са верни. Едва ли има друга страна като България, в която толкова млади хора да пишат проза и поезия. Може би дял за това има и Петя. Това дава основание за надежда, че литературата ще живее, защото младото ято носи на крилете си високият дух на българската литература, каза още Георги Константинов.
ГОЛЯМАТА НАГРАДА
МАНОЕЛА МАНОЛОВА ГЮМОВА 17 г. от Търговска гимназия Бургас получи наградата за Бляскавите ключове и Дневникът на един български ученик
ПЪРВА НАГРАДА за проза:
ВЕНЕЛИНА ПЛАМЕНОВА ВЪРБАНОВА 18 г. от ГХП Св.Св. Кирил и Методий Пловдив за Мастилница и малко думи
ВТОРА НАГРАДА
НАДЕЖДА ОГНЯНОВА ДОСЕВА 19 г. Професионална гимназия по техника и технологии Ат. Димитров Нова Загора за разказа Невероятната история на малката котка в големия свят
ТРЕТА НАГРАДА
СЛАВЕНА ИВАНОВА ИВАНОВА 17 г. от Английска езикова гимназия Гео МилевБургас за Сияйно бъдеще, Геометричен ум и Ново доказателство за летящите чинии
ПООЩРЕНИЯ ЗА ПРОЗА:
МАРТИН ПЛАМЕНОВ КОЛЕВ 17 г. Гимназия за романски езици Г.С.РаковскиБургас за Писмата на моята сянка
АНЕЛИЯ АНДРЕЕВА СТЕФАНОВА 17 Г. Гимназия П.К.Яворов – Петрич за Познавате ли човек с фобия
АТАНАСКА ЛЮБОМИРОВА МЕТОДИЕВА 17 г. ЕГ Иван Вазов Пловдив за Фотоапарат
РАДОСЛАВ ЦВЕТАНОВ КЛИСУРОВ 16 г. СОУ Св.Св.Кирил и Методий Карнобат за Изкуството да бъдеш мъж
КАЛИН ПЕТРОВ ТЕМЕЛКОВ 18 г. ХТ Дамян Дамянов Сливен за Кашлящият човек
ПЪРВА НАГРАДА за поезия
ИВАН ГЕОРГИЕВ ГЕОРГИЕВ 18 г. ПГ Механоелектротехника и електроника Бургас за Етюд и Хаде да започнем
ВТОРА НАГРАДА
ДЕСИСЛАВА СГЕФАНОВА ЖЕЧЕВА 19 г. Гимназия с преподаване на немски език ГьотеБургас за Когато кажа на света и Докато се потапям...
ТРЕТА НАГРАДА
ЦВЕТА ДИМИТРОВА КУШЕКОВА 16 г. Френска езикова гимназия Антоан дьо Сент ЕкзюпериПловдив за Тъга и Предчувствие
ПООЩРЕНИЯ ЗА ПОЕЗИЯ:
ВИКТОРИЯ ГОЦЕВА 18 г. Гимназия с преподаване на немски езикБургас за Прости ми свят
МИХАЕЛА ДРАГОЛОВА ДОБРУДЖАНЛИЕВА 18 г. Гимназия с преподаване на немски езикБургас за Отдавна ми пееш и Отплавали са
МИЛА МИХАЙЛОВА МИЛЕНОВА 18 г. ГПЧЕ Симеон Радев Перник за Сгушено червено
ВАСИЛ ХРИСТОВ БАЛЕВ 19 г. СОУ Христо Проданов Карлово за Лятна равнина и Сняг
ЕКАТЕРИНА АНДОНОВА КОСТОВА 17 г. Гимназия П.К.Яворов Петрич за Отместил погледа си нагло
СПЕЦИАЛНИ НАГРАДИ
НАГРАДА НА ВЕСТНИК ГИМНАЗИСТ
НЕВЕНА ПАВЛОВА ЕЛИСЕЕВА 18 г. ПМГ Акад.Н.ОбрешковБургас за По коридора
Иван Георгиев Първа награда за поезия
ЕТЮД
Под билото започва
ерата на бора.
Широколистните гори
пътеките отстъпват,
други белези
навлизат в планината.
Те ще насекат небето с дъжд.
Но той е тъжен даже,
черен да речем
и пада през стиха
над този връх.
Там котките на Хемингуей
мистично стъпват
и мълчаливо изворите пазят,
събарят камъни
от морките дувари,
в огнището мъглата стапят.
Зидарят само
времето, наместо камък,
поставя
да тежи в основата на къща,
покрив да крепи
над смъртните надвесен.
А в долината
всичко туй е свършило.
Изтекло е
в затворения проход,
край локвата
ранена от капчук.
Безвремието, предполагам,
е невинна низина.
* * *
Хайде да започнем
това стихотворение,
както би се свършил светът!
Да забравим как се пише!
Вятърът да изтърве мастилницата над звездите
и да бъде тъмно...
И улиците да се скъсат
Шумът да изтънява бавно,
като дете да се изгуби и побегне,
неволно да събори чаша
кръвта й три морета да поискат.
После да е тихо...
Да видим как града
вода е обсадила
и остров ще е той от днес.
А ти ми махаш от върха
на тази планина удавена
и аз съм страшен великан,
но само от стихотворението
те спасявам.