На края на света: съвременна поезия от България

|
Дългоочакваната антология "На края на света: съвременна поезия от България", която обхваща 18 автори от поколението на Иван Теофилов и Николай Кънчев до по-младите като Надя Радулова и Николай Атанасов вече е факт. Издател е Shearsman Books. Преводът е на Джонатан Дън, номиниран два пъти за най-престижните награди за превод на острова – IMPAC  и Warwick. Съставителството е на Цветанка Еленкова, превеждана на 13 езика и с издания на последните й книги във Великобритания и САЩ.

Това е най-доброто изнесено от съвременната ни поезия след 20 години мълчание подир американското издание "Clay and Star", и първата антология, която обхваща период от 60 години творчество. Никога досега българската поезия не е представяна в този широк диапазон от гласове и в издателство с размаха на Shearsman Books, най-активното в издаването на книги с преводна поезия от Европа, чието разпространение обхваща не само Великобритания, но и целия англоезичен свят. Една определяща книга за още две десетилетия напред! В международен план най-значимото литературно събитие на годината. Проектът е подкрепен от Министерство на културата и Културния институт към Министерство на външните работи, което още веднъж свидетелства за важността му за българската култура.

Това е антология от осемнайсет български поети, писали и публикували от средата на миналия век до днес. Но това не е антология от емблематични стихотворения, а по-скоро една тематична книга, която отразява търсенията и оригиналните разпознаваеми стилове на съвременната българска поезия - реминисценция на полиса и пейзажа. Така  природния психологизъм на Иван Теофилов се среща с метафизичния глад на Николай Кънчев, а политическия сарказъм на поета-дисидент Константин Павлов спори с орфическата замечтаност на Любомир Левчев. Това също така не е антология от български поети в контекста на българския литературен модел, а техните теми и прозрения, които умножават и обогатяват съвременна Европа с малко познатата картина на една страна на източната й граница, на другия край на света. Малко са онези, които знаят, че България е дала не само писмеността, но и православието на славянските народи като в момента е единствената страна-членка в ЕС, която пише на този език. Актуални са темите за екологията, емиграцията, пола, пътуването, европейската култура. Българската поезия по своя характер е мисловна – философска и едновременно – абстрактна. Но това не е немската метафизичност или френския сюрреализъм, нито мистичността на Изтока или имагинерността на Латинска Америка. Това е една поезия заредена със смъртността на битието и неговото осмисляне през призмата на символите, тайнствата и паралелизма. Така характерни за православната традиция.

Автори в антологията: Иван Теофилов, Цветан Марангозов, Константин Павлов, Любомир Левчев, Николай Кънчев, Биньо Иванов, Иван Цанев, Екатерина Йосифова, Илко Димитров, Силвия Чолева, Петър Чухов, Кристин Димитрова, Яна Букова, Цветанка Еленкова, Марин Бодаков, Йордан Ефтимов, Надя Радулова, Николай Атанасов.


Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *