На по чаша топъл чай с “Рицарят, дяволът, смъртта”

|
Както всяка литературна среща от този тип и представянето на новия роман на писателката и д-р по семиотика в НБУ Елена Алексиева – „Рицарят, дяволът, смъртта” тази сряда – 16 януари протече по традиционния начин. Нетрадиционно обаче бе мястото, което въплъщаваше истинския грандиозен дух на изкуството.
„Чайната” на „Бенковски” 11 за пръв път бива удостоена с честта да събере толкова много хора по един толкова специален повод – представяне на книга. Но затова пък като че ли нейният облик е създаден точно за такъв тип срещи. Галерията с картини и помещението, в което е самата чайна са малка арена на художественото изкуство, създаваща топла и задушевна атмосфера, предразполагаща посетителите да отпият спокойно глътка от своя топъл чай, слушайки откъси от романа, разбира се, ако са успели да се начудят от кой вид чай да си изберат.
Менюто на „Чайна” представлява избор между десетки видове от топлата напитка, повечето от които непознати за почитателите на кафето, например. Изобщо мястото бе точният избор за студената колкото зимна, толкова и литературна вечер, подредено по начин, предизвикващ случването на срещи с такъв характер тук.
След въвеждащите думи на представителката на издателство „Колибри”, благодарение на което четвъртата книга на Елена Алексиева е факт, встъпителното слово на самата авторка започна по малко нестандартен, но затова пък по много човешки начин. Понякога се налага и срещи като тези, в които литературата оживява, да се съобразяват с истинския живот, в чиито ръце ние сме само пионки, точно както литературните герои в ръцете на създателите си. Затова събитието започна с едноминутно мълчание по повод загубата на много близък човек на писателката. За да не продължи обаче това мълчание, на ред бе професионалният поглед на автора на проза, поезия и драматургия, носителя на тазгодишната награда за роман на фондация „Вик” за книгата си „Партиен дом” – Георги Тенев и на Лора Шумкова – докторант по Теория и история на литературата в НБУ, с чието присъствие в „Чайната” за пръв път зазвучаха литературнокритически мисли.
От разговори за времето и неговото влияние върху развитието на писателя, но и неговото неспирно отброяване на секундите, през сравнения на реалността в романа с реалността на космическите снимки, правени от спътници, та до определения за самата стойност на книгата – в това се изрази речта на Георги Тенев. „Роман с готическо заглавие и неготическо съдържание”, в който за разлика от други книги има стабилност, няма „раздрънкване” на езика, което се случва при други автори. Така определи Г. Тенев „Рицарят, дяволът, смъртта”. А за прозата на Елена Алексиева направи уточнението, че „ни доближава до реалността максимално”.
И ако Георги Тенев говори за романа, опитвайки се да подходи нестандартно, то Лора Шумкова отговори на няколкото въпроса, които според нея са решаващи за това защо всеки от присъстващите е дошъл на премиерата. Подход, също интересен за този тип срещи, протичащи по един и същи начин всеки път.
Разбира се, че първият въпрос бе относно автора на книгата, а отговорът му съответно: „автор, който вече е получил майсторска степен в писането”. Л. Шумкова постави романа сред добрата съвременна българска проза, макар и по нейни думи поетичното да „избликва, когато не го очакваш”, а в това естествено е и чарът му. Акцентът пада върху това, което казваш, а не върху това как го казваш, въпреки че при Елена Алексиева няма спор, че езикът и стилът са овладени „майсторски” според Л. Шумкова.
Тук бе мястото и Лора Шумкова да отговори на един от най-важните въпроси, а именно какво казва романът. Книгата ни дава да разберем, че дори и ние – хората да познаем всички тайни на живота ще се ужасим от тяхната баналност и тривиалност. „Рицарят, дяволът, смъртта” е изграден на базата на случки, истории, които поддържат интереса на читателя. Това пък от своя страна прави Елена Алексиева „милостив към читателя автор”. Няма начин обаче един писател да не е изкушен и от визуалното, което също има своето място в романа.
В книгата се преплитат трите теми на модерната българска проза, което я нарежда сред „образцовите модерни романи”, заслужаващи вниманието на литературния любител. Темата за езика, за комуникативността, за трудността да общуваш, темата за трудността да обичаш, темата за огледалото или за трудността да познаеш себе си – това съчетание твърдо разграничава „Рицарят, дяволът, смъртта” от твърдението за строежа на прозата около три основни сюжета, а именно този за „Крал Лир”, този за „Хамлет” и този за „Ромео и Жулиета”.
След тези думи наистина нямаше как Ел. Алексиева да не признае, че скоро може би ще се „вземе на сериозно”. А след като тя прочете и откъси от романа си, вече всеки можеше да си каже, че има защо. Благодарности, разбира се, не липсваха. За приключване на официалната част писателката избра да пожелае приятна вечер на всички присъстващи и много нови запознанства на по чаша червено вино или топъл чай, придружени от изкусно приготвените сандвичи от „Чайната”.
 

Янислава Монева


 

Книгата можете да закупите от виртуална книжарница "Словото"!



Коментари (0)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *